— Работата е свършена — замислено каза Анатолий, прибирайки договора в джоба си. — Може би трябва да го полеем?
— Не пия. — Дяволът се озъби. — И теб не съветвам. Пияните винаги се провалят. Такива желания измислят, че… Може ли да си вървя?
— Не трябва ли първо да изтрия пентаграмата?
— Вече не. Нали договорът е подписан. Я ми кажи, откъде взе толкова качествен тебешир? Още ме болят пръстите!
— От духовната семинария.
— Хитрец… — Дяволът поклати заканително пръст. — Още един съвет от мен. Един вид — устно допълнение. Ако обещаеш да не се опитваш да ме излъжеш, аз също… ще се отнеса с разбиране към теб. През целия срок, който първоначално ти е бил отпуснат, няма да те закачам. Дори да си пожелаеш нещо необмислено — няма се ловя за думата. И за теб ще е добре, и за мен ще е по-спокойно.
— Благодаря, но ще се постарая да се измъкна.
— Това желание ли е1? — изхили се дяволът.
— Как не! Просто така се казва. По-добре ми кажи защо ти е толкова къса опашката?
— Ти какво, много ли дяволи си виждал? Нормална опашка.
— Мога да пожелая да ми отговориш…
— Подрязаха ми я като бях малък. Дългите опашки отдавна не са на мода.
На тръгване дяволът хвърли обиден поглед към Анатолий, закани му се с пръст — и изчезна. След миг във въздуха се появи ръка, която опипа пода, грабна сандвича и бутилката с кефир и изчезна.
А Толик отиде за предварително подготвените парцал и кофа с вода — да изтрие пентаграмата от пода. За бедния студент работата като нощен пазач е много важна.
Дяволът се появи за пръв път след месец. Анатолий стоеше на терасата на общежитието и гледаше надолу, когато зад лявото му рамо се чу деликатно покашляне.
— Какво искаш? — попита Толик.
— Измъчват те съмнения? Разкайваш се за стореното и искаш да се самоубиеш? — с надежда попита дяволът.
Толик се засмя.
— А, разбирам… — Дяволът свойски сложи ръка на рамото му и погледна надолу. — Наистина, красиво момиче. Искаш ли я?
— Нали не можеш да влияеш на чуждите души?
— Е, и? Букет бели рози — тя обича бели… пфу, ама че пошло! После ще пристигнеш с новичко „бентли“…
— Нямам дори велосипед.
— Ще имаш! Нали си клиент!
— Ще имам — съгласи се Толик, без да откъсва поглед от момичето. — Не бързам.
— Е? Давай, формулирай. Обещавам, че този път няма да се хващам за думата! И така, необходим ти е букет от деветдесет и девет бели рози без бодли, функциониращ автомобил, твое притежание, който не се издирва…
— Изчезни — нареди Толик и дяволът, изръмжавайки възмутено, изчезна.
В следващите години дяволът се появяваше редовно.
Професорът, доктор на историческите науки, автор на безброй монографии по история на средните векове, седеше в кабинета си пред огледалото и се гримираше. Изглеждаше неприлично млад за петдесетте си години. Честно казано, без грим изглеждаше на около трийсет. А ако не беше пластичната операция, проведена някога, щеше да изглежда на двайсет.
— И все пак външният ти вид е подозрителен — злобно каза дяволът, материализирайки се в коженото кресло.
— Здравословно хранене, йога, добри гени — парира Толик. — Освен това всички знаят, че се грижа за външния си вид и не пренебрегвам козметиката.
— А какво ще кажеш след петдесет години?
— Тогава ще изчезна при загадъчни обстоятелства — каза Толик, поставяйки последна мазка. — Затова пък ще се появи млад учен.
— Също историк?
— Не, защо? Очевидно имам склонност към юриспруденцията.
Дяволът се прегърби. Измърмори:
— Всичко изглеждаше толкова обикновено… Не искаш ли да станеш владетел на света? Как му казваха сега… президент на Съединените Щати?
— Ако поискам, ще стана — обеща Толик. — Аз, както знаеш…
— … не бързаш… — довърши дяволът. — Виж какво, кажи поне едно желание! Най-малкото! Обещавам, че ще го изпълня честно!
— Ъ-ъ, не — измърмори Толик, изучавайки отражението си. — По-добре да не се забърквам с тези неща… Е, гостите ме чакат, време е да се сбогуваме.
— Ти ме излъга — тъжно каза дяволът. — Изглеждаше като обикновен търсач на лек живот.
— Просто не наблягах на думата „лек“ — отвърна Толик. — Всичко, което ми трябваше, беше неограничено време.
На вратата той се обърна, за да каже „изчезни“. Но това беше излишно — дяволът беше изчезнал сам.
1
Игра на думи — „выкрутиться“ буквално означава „усуквам се, отвъртам се“, а като идиом — „измъквам се от затруднено положение“. Бел.прев.