Гърни не знаеше какво да ѝ каже. Известно време тя поседя мълчаливо с присвити от гняв очи. После подхвърли, по-скоро на чашата си с кафе, отколкото на него:
– Онзи, който е подслушвал апартамента на Ким, как мислиш, колко е научил за нас?
– За нас ли?
– Добре, за теб. Колко смяташ, че е разбрал за теб?
Гърни си пое дълбоко въздух:
– Добър въпрос.
В действителност тази мисъл го тормозеше още от предната вечер, когато бе говорил с Кайл по телефона.
– Вероятно бръмбарите предават към гласовоактивиращо се записващо устройство – по този начин е получил достъп до разговорите, които водих с Ким при посещенията си там, както и до нейната част от всички телефонни разговори.
– Разговори с теб, с майка ѝ, с Руди Гец...
– Да.
Мадлин присви очи:
– Значи знае много.
– Да, знае много.
– Трябва ли да се страхуваме?
– Трябва да сме бдителни. А аз трябва да разбера какво, по дяволите, става.
– Аха, схващам. Аз си отварям очите на четири за някой потенциален психопат, докато ти си играеш да редиш парченцата от пъзела, това ли е планът?
– Прекъсвам ли нещо?
На прага на кухнята беше застанала Ким. Мадлин сякаш се канеше да ѝ отвърне „Да, определено прекъсваш нещо“. Вместо това обаче Гърни попита:
– Искаш ли кафе?
– Не, благодаря. Аз... аз само исках да ти напомня, че... след около час трябва да тръгваме за първата си уговорка. Имаме среща с Ерик Стоун в Баркъм Дел. Той все още живее в къщата на майка си. Запознанството с него ще ти хареса. Ерик е... единствен по рода си.
Преди да потеглят, Гърни се обади, както планираше, на детектив Джеймс Шиф от полицейското управление в Сиракуза, за да го разпита за инсталирането на апаратура за наблюдение в апартамента на Ким. Шиф беше излязъл на повикване, така че разговорът бе прехвърлен към партньора му Елууд Гейтс, който очевидно бе запознат със ситуацията, но нито се интересуваше особено от проблема, нито пък се извини за забавянето с обещаните камери.
– Щом Шиф е казал, че ще стигнем до това, значи ще го направим.
– А някаква представа кога ще стане?
– Може би след като приключим с нещата, които са по-важни, а?
– По-важни от опасен маниак, който многократно влиза в дома на млада жена с намерение да ѝ причини сериозни телесни повреди?
– За счупеното стъпало ли говорите?
– Говоря за специално пригоден капан в стълбище над бетонен под, с цел предизвикване на потенциално фатални наранявания.
– Е, господин Гърни, нека ви обясня нещо. Точно в момента се занимаваме с фатални наранявания, които изобщо не са в графата „потенциални“. Предполагам, не сте чули за малката нарковойна за територия, която избухна вчера между дилърите на крек? Не сте, така си и мислех. Но огромният ви проблем с нарушителя е най-отгоре в списъка ни, веднага след като опандизим петнайсетина боклуци с автомати „Калашников“. Така става ли? Ще се погрижа да бъдете информиран своевременно. Приятен ден.
Ким наблюдаваше изражението на Гърни, докато той прибираше телефона в джоба си.
– Какво каза?
– Каза, че ще се погрижат може би вдругиден.
По настояване на Гърни до Баркъм Дел пътуваха в отделни коли. Той искаше да разполага със свободата да се отдели от Ким и интервютата ѝ, ако се случи нещо неочаквано. Тя шофираше по-бързо от него, така че двамата се изгубиха от поглед, преди да стигнат междущатската магистрала. Денят беше прекрасен, единственият досега, който въплъщаваше представата за истинска пролет. Небето бе наситеносиньо. Разхвърляните малки облачета – пухкави сияния. В притулените и сенчести места покрай шосето на туфички разцъфваха кокичета. Когато разбра от джипиеса си, че е на половината от пътя, Гърни спря, за да зареди с бензин. Напълни резервоара и влезе в магазина на бензиностанцията, за да си купи чаша кафе. След няколко минути, докато седеше на отворени прозорци в колата и отпиваше от кафето, реши да се обади на Джак Хардуик и да го помоли за още две услуги. Притесняваше се, че когато настъпи моментът да му връща жеста, Хардуик ще поиска нещо наистина съществено и голямо. Сега обаче му беше необходима информация, а това бе най-добрият начин да я получи. Звънна, като донякъде се надяваше да попадне на гласова поща. Вместо това чу стържещия като шкурка глас на детектива, който саркастично подхвърли:
– Дейви, момчето ми! Хрътко, поела по следите на голямото зло! Какво искаш от мен сега, по дяволите?
– Всъщност нещо доста сериозно.
– Стига бе, не думай! Каква изненада!