– Просто тъжно. – Изглеждаше потресена. – Забеляза ли датите на списанията в чакалнята?
– Не, защо?
– Всичките бяха отпреди години, нямаше нито едно скорошно. И като заговорихме за дати, осъзнаваш ли кое време от годината е?
– Какво имаш предвид?
– Сега е последната седмица от март. Остават по-малко от три седмици до петнайсети април6. През тези седмици всеки счетоводител би трябвало да е ужасно зает.
– О, боже, права си. Следователно той няма клиенти. Или не са кой знае колко. Какво тогава прави там?
– Добър въпрос.
Обратният път до Уолнът Кросинг – всеки шофираше собствената си кола, отне почти два часа. Към края на пътуването слънцето бе слязло ниско и блестеше в мръсното предно стъкло на Гърни. Напомни му (за трети или четвърти път тази седмица), че му е свършила течността за чистачките. Дразнеше го обаче не толкова липсата на течност, колкото фактът, че все повече зависи от бележките си. Ако не запишеше нещо...
Телефонът му звънна и прекъсна мрачните размисли за състоянието на собствения му ум. Изненада се, като видя името на Хардуик на екрана.
– Да, Джак.
– Първата част беше лесна. Не смятам обаче, че това намалява дълга ти.
Гърни си припомни молбата, която бе отправил тази сутрин.
– Под първата имаш предвид историята на господин Мийс-Монтагю?
– Всъщност е господин Монтагю-Мийс, но за това – анон.
– „Анон“ ли?
– Да, анон. Означава „скоро“. Една от любимите думи на Уилям Шекспир. Винаги, когато имал предвид „скоро“, използвал „анон“7. Разширявам си речника, за да мога да говоря по-уверено с интелектуални задници като теб.
– Това е добре, Джак. Гордея се с теб.
– Та значи, това е първата доза. Може би по-нататък ще получим още. Лицето, за което говорим, е родено на двайсет и осми март 1989 г. в болницата „Св. Лука“, Ню Йорк.
– Ха!
– Това „ха“ за какво беше?
– Роден е през 1989 г., следователно скоро ще стане на двайсет и една години8.
– И какво от това, по дяволите?
– Просто интересен факт. Продължавай.
– На свидетелството му за раждане не е записано името на бащата. Малкият Робърт бил оставен за осиновяване от майка си, чието име, по една случайност, било Мари Монтагю.
– Значи малкият Робърт първо е бил Монтагю, а после е станал Мийс. Много интересно.
– Става още по-интересно. Почти веднага бил осиновен от изтъкната питсбъргска двойка, Гордън и Силия Мийс. Гордън, както се оказва, бил червив с пари. Наследник на богатство, натрупано от мина за въглища в Апалачите. Познай какво следва.
– Въодушевлението в гласа ти ми подсказва, че е нещо ужасно.
– Службата за закрила на детето взела Робърт от дома на семейство Мийс, когато бил на дванайсет,
– Успя ли да разбереш защо?
– Не. Повярвай ми, този случай е наистина дълбоко засекретен.
– Защо ли не се изненадвам? И какво е станало с Робърт след това?
– Грозна история. Приемен дом след приемен дом. В никой не искали да го задържат повече от шест месеца. Труден младеж. Предписвали му различни лекарства за генерализирано тревожно разстройство, гранично личностно разстройство, пулсиращо експлозивно разстройство – направо да се влюбиш в това последното.
– Предполагам, че не бива да те питам как си получил достъп до...
– Така е. Затова недей. В крайна сметка всичко се свежда до това, че говорим за едно много несигурно хлапе с доста хлабава връзка с реалността и сериозен проблем с гнева.
– Как в такъв случай този образец на стабилността...
– Е влязъл в университета ли? Просто е. В центъра на този яко повреден ум се спотайва интелигентност с космически коефициент. А подобен коефициент на интелигентност, съчетан с проблемно минало и никакви пари, се оказва магическата формула за получаване на пълна стипендия за колежа. Откакто е влязъл в него, Робърт показва изключителни резултати в актьорското майсторство и се представя от прилично до много зле по всичко останало. Твърди се, че е роден актьор. Красив е като филмова звезда, на сцената изглежда фантастично, умее да пуска чара си в действие, но като цяло е доста потаен. Наскоро отново е променил името си от Мийс на Монтагю. В продължение на няколко месеца е съжителствал, както може би знаеш, с малката Кими. Това очевидно е приключило зле. В момента живее сам в тристаен апартамент под наем в разделена на отделни квартири викторианска къща, на приятна улица в Сиракуза. Източниците на средствата за наема, колата и другите му разходи, които университетът не поема, не са известни.
– Работи ли някъде?