Выбрать главу

– Как ще звучи това, ако го кажеш на човешки език?

– Да проверя дали някой от служителите на правоохранителните органи разполага с категорични факти, или официалната теория за случая с Добрия пастир е толкова уязвима, колкото си мисля.

– Това ли ще правиш утре с онзи човек, рибата?

– Да. Агент Траут. Във вилата му в Адирондак. На езерото Сороу.

Тъкмо в този миг Кайл и Ким влязоха през страничната врата, а с тях нахлу и леден въздух.

1 Flemm на английски е омофон (произнася се по същия начин) на думата phlegm, която означава „храчка“. – б. р.

2 Smart Money – буквално „умни пари“ (англ.) – б. пр.

3 „Дениш модерн“ – известен стил минималистични дървени мебели – б. р.

4 Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието – б. пр.

5 Обсесивно-компулсивно разстройство – б. пр.

6 15 април е крайният срок за подаване на данъчни декларации в САЩ. – б. р.

7 Аnon (англ.) – скоро, веднага, ей-сега; освен това е съкращение за anonymous – анонимен – б. пр.

8 Възрастта, на която в САЩ се достига пълнолетие. – б. р.

Глава 28

По-мрачно, по-студено, по-дълбоко

На следващата сутрин на разсъмване Гърни вече бе на масата с първото си кафе за деня. Седнал пред френските прозорци, наблюдаваше как една дългоножка1 влачи заловена щипалка по ръба на покритото с каменни плочи патио. Щипалката все още се бореше. За миг той се изкуши да се намеси. После осъзна, че подтикът му не е резултат нито от милосърдие, нито от съчувствие. Не беше нищо повече от желание да махне сцената от полезрението си.

– Какво има? – чу гласа на Мадлин.

Вдигна поглед – тя беше застанала до него, облечена с розова тениска и зелени памучни панталонки. Току-що си беше взела душ.

– Просто наблюдавах ужасите на природа – отвърна.

Тя хвърли поглед през стъклото нагоре, към източния хоризонт.

– Днес ще бъде хубав ден.

Той кимна, без наистина да я е чул. Вниманието му бе погълнато от нова мисъл:

– Снощи, преди да си легна, Кайл спомена нещо за връщане в Манхатън днес сутринта. Помниш ли да е казвал кога смята да потегли?

– Тръгнаха преди час.

– Какво?

– Ти спеше дълбоко. Не искаха да те будят.

– „Те“ ли?

Мадлин го изгледа, сякаш изненадана от неговата изненада:

– Днес следобед Ким трябва да е в града, за да записва нещо за „Сираци на убийствата“. Кайл я убеди да тръгне по-рано с него, така че да прекарат деня заедно. На нея не ѝ трябваше дълго убеждаване. Всъщност ми се струва, че планът е тя да остане в неговия апартамент довечера. Не мога да повярвам, че не си усетил какво става.

– Може и да съм, но не мислех, че ще е толкова скоро.

Тя отиде до кафе-машината на кухненския остров и си наля чаша кафе.

– Това притеснява ли те?

– Безпокои ме неизвестността. Както и изненадите.

Мадлин отпи от кафето и се върна край масата.

– За нещастие, животът е пълен с тях.

– Да, разбрах го.

Стоеше права и се взираше през отсрещния прозорец в разширяващата се ивица светлина над хребета.

– Ким притеснява ли те?

– До известна степен. Чудя се за онова с Роби Мийс. Имам предвид, че онзи тип е доста откачен, а тя му е позволила да се пренесе при нея. Има нещо нередно в тази история.

– Съгласна съм, но вероятно не поради същите причини. Много хора, особено жени, са привлечени от проблемни и увредени личности. Колкото повече са щетите, толкова по-добре. Забъркват се с престъпници, с наркомани. Искат да оправят някого. Това е ужасна основа за градене на връзка, но не е необичайна. Наблюдавам я в клиниката всеки ден. Може би нещо подобно е имало между Ким и Роби Мийс, докато не е събрала достатъчно сила и здрав разум да го разкара от живота си.

Гърни тръгна за езерото Сороу малко след изгрев-слънце, стиснал в ръка подробното описание на пътя дотам. Пътуването през възвишенията Кетскил и хълмистите земеделски земи на Скохери нагоре към Адирондак беше пътешествие и из някои смущаващи спомени. Спомени за ваканциите на езерото Брант, преди да влезе в пубертета, когато майка му бе най-силно отчуждена от баща му. Отчуждение, което я бе превърнало в кълбо от напрежение, което имаше непрекъсната нужда от внимание и постоянно търсеше физически контакт. Дори сега, четиридесет години по-късно, тези спомени хвърляха мрачни сенки.