Гърни се поизправи на стола:
– После какво стана?
– После ли? Казах му, че ако не ме остави на мира, ще си извадя ограничителна заповед и ще накарам да го арестуват, защото ме преследва.
– И имаше ли ефект?
– Зависи какво разбираш под „ефект“. Обажданията спряха. После започнаха да стават странни неща.
Мадлин преустанови заниманието си край мивката и дойде до масата:
– Това започва да звучи сериозно. Нещо против да се присъединя към вас?
– Никакъв проблем – отвърна Ким.
Мадлин седна, а Ким продължи:
– Започнаха да изчезват кухненски ножове. Един ден се върнах от лекции и открих, че котката ми я няма. След известно време чух едно съвсем тихо „мяу“. Намерих животинката в един от шкафовете, вратата му беше затворена, а и беше шкаф, който никога не използвам. Имаше и един случай, в който се успах, защото будилникът беше нагласен да звъни в различен час.
– Дразнещо, но сравнително безобидно – отбеляза Гърни.
Изражението на Мадлин му подсказа, че тя категорично не е на същото мнение, затова побърза да добави:
– Не искам да омаловажавам въздействието, което могат да имат гадните шеги. Просто се замислих за степента на тормоз, която би наложила да се вземат мерки от гледна точка на закона.
Младата жена кимна:
– Ясно. Е, „шегите“ станаха по-гадни. Една вечер се прибрах вкъщи късно и видях на пода в банята капка кръв... с големината на монета от десет цента. А един от липсващите ми кухненски ножове лежеше до нея.
– Божичко! – възкликна Мадлин.
– След няколко дни започнах да чувам зловещи звуци нощем. Будех се от нещо, без да мога да определя точно от какво. После чувах скърцането на дъска, след това настъпваше тишина, после долавях нещо като дишане – и пак тишина.
На лицето на Мадлин се изписа ужас.
– За апартамент ли става дума? – попита Гърни.
– Малка къща, разделена на два апартамента – на първия и втория етаж. Има и мазе. В близост до университета има много подобни долнопробни и евтини квартири в малки сгради, които се дават под наем на студентите. В момента съм единственият наемател в моята.
– Живееш там сама? – Мадлин широко разтвори очи. – Значи си много по-смела от мен. Бих се изнесла толкова бързо, че...
В погледа на Ким проблесна гняв:
– Няма да бягам от този дребен нещастник!
– Нали си съобщила за тези случки на полицията?
Последва кратък горчив смях:
– Естествено. Кръвта, ножа, шумовете през нощта. Ченгетата идваха в къщата, оглеждаха, проверяваха прозорците. Личеше им, че са отегчени до смърт. Всеки път, когато им се обадя и им кажа името и адреса си, буквално виждам каква физиономия правят. Пределно ясно е, че ме смятат за параноична досадница. Маниачка, търсеща внимание. Онази откачена пикла, дето само преувеличава проблемите с приятеля си.
– Предполагам, че си сменила ключалките? – меко попита Гърни.
– Два пъти. Нищо не се промени.
– И смяташ, че Роби Мийс е виновен за цялото това... сплашване?
– Не смятам. Сигурна съм.
– И откъде си толкова сигурна?
– Само да го бяхте чули... Тонът му, обажданията, след като го изхвърлих... И как ме гледаше, когато се разминавахме в университета... Щяхте да ме разберете. Същото странно усещане. Не знам как да го обясня, но онези случки... И те бяха така зловещи и противни като самия Роби.
В настъпилата тишина Ким обви длани около чашата с кафе. На Гърни му се стори, че позата ѝ много напомня онази преди малко, когато бе застанала пред френските прозорци и бе опряла ръце на стъклото. Емоция и контрол.
Помисли си за темата на предаването ѝ, за акцента върху болката, която убийството предизвиква. В казаното от нея имаше истина. В някои случаи раната, нанесена от убиеца, беше като дупка, зейнала в семейството. Оставяше съпруга или съпругата, децата и родителите самотни и неутешими, изпълваше живота им с тъга и гняв.
В други случаи имаше твърде малко тъга или каквато и да било емоция. Гърни беше виждал много подобни случаи. Мъже, които живееха грозно и умираха грозно. Дилъри на наркотици, сводници, закоравели рецидивисти, подрастващи гангстери от улични банди, които си играеха на видеоигри с истински пистолети. Човешкото падение беше поразително. Понякога сънуваше сън, винаги един и същ, със сцена от концентрационните лагери. Булдозер, който избутва в широк изкоп приличащи на скелети тела. Изрива ги, все едно са пластмасови манекени. Все едно са чакъл.