– Хубаво местенце.
– Да. Моля, влезте.
Траут изстреля кратка команда, доберманът се завъртя кръгом и двамата влязоха в къщата преди Гърни. Входната врата водеше направо в просторна дневна с каменна камина, която приковаваше вниманието. По средата на грубо издяланата ѝ полица се мъдреше препарирана граблива птица с яростни жълти очи, протегнати остри нокти и две еднакви диви котки от двете ѝ страни, застинали във въздуха като за скок.
– Завръщат се – вметна Траут важно. – Могат да бъдат забелязани тук в планините всяка седмица.
Гърни проследи погледа му:
– Дивите котки?
– Забележителни животни. Четиридесет килограма мускули. Нокти, здрави като стомана и остри като бръснач.
Докато гледаше нагоре към препарираните чудовища на полицата на камината, в очите му определено проблесна възбуда. Беше нисичък на ръст, отбеляза Гърни, може би най-много метър шейсет и пет, но с добре развитите рамене на културист. Траут се наведе и откопча каишката на добермана. Една гърлена команда и кучето бързо и безмълвно се отдалечи и се скри от поглед зад кожения диван, на който Гърни беше поканен да седне.
Гърни зае мястото без колебание. Прозрачните опити на Траут да го сплаши му се струваха глупави, но и го караха да се чуди какво ще последва.
– Надявам се, разбирате, че всичко това е съвсем неформално – произнесе Траут, все още прав.
– Неморално...? – отвърна Гърни, като се преструваше, че не е разбрал.
– Не. Неформално.
– Извинете. Лек пристъп на шум в ушите. Спрях с главата си един куршум.
– Чух – той направи пауза, като разглеждаше главата на Гърни със загрижеността, която човек проявява при избора на съмнителна диня. – Как върви възстановяването?
– Кой ви каза?
– Какво да ми е казал?
– За раната в главата ми. Казахте, че сте чули за нея.
От джоба на ризата на Траут се чу тихото звънене на мобилен телефон. Той го извади и погледна екрана. Намръщи се, очевидно на онзи, който се обаждаше. За миг сякаш се поколеба, после натисна бутона за разговор.
– Траут. Къде сте? – в рамките на минута, докато държеше телефона до ухото си, челюстите му на няколко пъти се стегнаха. – Тогава ще ви видим много скоро.
Натисна друго копче и пусна телефона обратно в джоба си.
– Това е отговорът на въпроса ви.
– Онзи, който ви е казал, че съм бил прострелян, ще дойде тук сега?
– Именно.
Гърни се усмихна:
– Впечатлен съм. Не знаех, че тя работи и в неделя.
Коментарът предизвика изненадано премигване и пауза. Траут прочисти гърло:
– Както казах преди малко, нашето малко събиране е напълно неформално. Реших да се видя с вас поради три причини. Първо, защото сте питали доктор Холдънфийлд дали е възможно да се уреди среща. Второ, тъй като сметнах, че е уместно да проявя вежливост към човек, който е работил в системата. Трето, защото се надявам неформалният ни разговор да предотврати всяко възможно объркване по въпроса кой представлява властта и кой носи отговорност за разследването на случая „Добрия пастир“. Добрите намерения понякога пречат на официалния процес. Ще се удивите какви неща юристите от правосъдното министерство биха изтълкували като възпрепятстване на съдебната система.
Траут поклати глава, сякаш отчаян от въпросните твърде педантични държавни служители, които биха подгонили Гърни като рояк разгневени оси.
Гърни му се усмихна широко и искрено:
– Вярвай ми, Мат, подкрепям те напълно по този въпрос. Неяснотите носят само проблеми. Аз съм почитател на пълното разкриване. Картите на масата. Нищо скрито-покрито. Без тайни, без лъжи, без глупости.
– Добре – леденият тон отхвърляше всяка нотка на съгласие с казаното. – А сега, ако ме извините, трябва да свърша нещо. Няма да се бавя.
Излезе от стаята през една врата вляво от камината. Доберманът изръмжа ниско и гърлено. Гърни се облегна назад на кушетката, затвори очи и започна да обмисля стратегията на играта си. Траут се върна след петнайсет минути заедно с Ребека Холдънфийлд. Вместо да се ядосва или възмущава, че са нарушили плановете ѝ за почивните дни, тя изглеждаше заредена с енергия, съсредоточена и готова за действие. Траут се усмихна с най-близкото подобие на сърдечност, което бе показвал до този момент:
– Помолих доктор Холдънфийлд да се присъедини към нас днес. Вярвам, че заедно можем да поговорим за странните притеснения, които очевидно имате, и да ги тушираме. Искам да разберете, господин Гърни, че това е много необичайна уговорка. Помолих и Дейкър да дойде при нас. Още един чифт уши и още една гледна точка.