Сякаш по даден сигнал на вратата се появи помощникът на Траут. Той остана на прага, докато Траут и Холдънфийлд се разполагаха в кожените кресла срещу Гърни.
– Добре – каза Траут, – хайде да се захващаме направо с тези странни проблеми, които имате със случая „Добрия пастир“. Колкото по-скоро ги отхвърлим, толкова по-бързо ще се приберем у дома. – И с жест подкани Гърни да започва.
– Първо ми се ще да задам един въпрос. По време на разследването си сблъскахте ли се с някакви факти, които не съответстваха на основната ви хипотеза? Дребни въпроси, на които не бяхте в състояние да отговорите?
– Можете ли малко по-конкретно?
– Подлагали ли сте на разискване необходимостта от снайперистки очила?
Траут се намръщи:
– За какво говорите?
– Или пък абсурдния избор на оръжие? Или колко са били оръжията в действителност? Или къде ги е изхвърлял?
Независимо от очевидното му старание да остане безучастен, в погледа на Траут пролича притеснение и усилено обмисляне. Гърни продължи:
– А после идва онова очарователно противоречие между доказаното нежелание на стрелеца да поема риск и заявения в манифеста му фанатизъм. Както и несъответствието между подчиненото на логиката планиране и лишените от всякаква логика цели.
– И при самоубийствените атентати има множество подобни противоречия – заяви Траут и махна презрително с ръка.
– Това може да важи за атентатите, но не и за лицата, замесени в тях. Онзи на върха, който има политическа цел; стратегът, който избира мишената и прави плана; онзи, който набира хората; човекът, който ги обучава; отговорникът, който ги надзирава, докато изпълняват задачата; мъченикът, който доброволно кандидатства да се превърне в жива бомба – всички те действат като екип, но всеки един си остава онзи, който е. Крайният резултат може да е пълно безумие и да има обратния ефект, но всеки отделен компонент сам по себе си е напълно разбираем, логичен и съвместим с останалите.
Траут поклати глава:
– Не виждам връзката.
Застаналият на прага Дейкър се прозя.
– Връзката е очевидна – заяви Гърни, – бинладеновците не стават пилоти и не забиват самолети в небостъргачи. Психологическите елементи, които създават едните, не създават другите. Или зад названието „Добър пастир“ се крие повече от един човек, или изводите, които сте направили за мотивите и личностната му структура, са неверни.
Траут въздъхна дълбоко:
– Много интересно. Но знаете ли кое намирам за най-интересно? Коментара ви за оръжието или оръжията. Той разкрива, че имате достъп до класифицирана информация – облегна се назад на стола и замислено събра пръсти под брадичката си. – А това вече е проблем. Проблем за вас, че притежавате подобна информация, и проблем – може би от застрашително значение за кариерата му – за човека, който ви е снабдил с нея. Ще ви задам един съвсем директен въпрос: разполагате ли с други данни за този или друг случай, достъпът до които е ограничен по изискванията на федералния закон за класифицираната информация?
– Мили боже, Траут, не ставайте смешен!
Сухожилията по врата на другия мъж се опънаха, но той не каза нищо. Гърни продължи:
– Дойдох да разговаряме за възможността да е допуснато сериозно недоразумение във важен случай със серийни убийства. Наистина ли искате да го сведете до някакъв абсурден спор за хипотетично нарушение на бюрократичните разпоредби?
Холдънфийлд вдигна дясната си ръка в традиционния жест, с който пътните полицаи нареждат „Спри“:
– Може ли да направя едно предложение? Какво ще кажете да посмекчим тона? Събрали сме се да обсъждаме факти, доказателства и логични интерпретации. В случая емоциите пречат. Може би просто...
– Напълно си права – усмихна се Траут със стиснати устни. – Смятам, че трябва да оставим господин Гърни – Дейв, да каже, каквото има да казва, да свали картите на масата. Ако има някакъв проблем с нашето тълкуване на уликите, нека го разнищим. Дейв? Сигурен съм, че имаш още какво да споделиш с нас. Продължавай, моля те.
Желанието на Траут Гърни сам да се инкриминира за извършване на подлежащо на съдебно преследване престъпление, каквото е получаването на откраднати секретни документи, беше толкова очевидно, че Гърни за малко да му се изсмее в лицето. Траут добави:
– Moже би през последните десет години бях твърде близо до цялата тази история. За теб е нова, виждаш я с необременен поглед. Кажи ми, какво пропускам?
– Какво ще кажеш за факта, че си изградил много сериозна хипотеза на базата на много малко данни?