– Не знам. Но имам намерение да разбера.
Мадлин поклати глава:
– Просто не виждам как... – думите ѝ бяха прекъснати от иззвъняването на домашния телефон на плота до хладилника. – По-добре ти го вдигни. Вероятно е ти-знаеш-кой.
Знаеше. И наистина бе той.
– Приключи ли вече с шибания си душ?
– Добро утро, Джак.
– Получих мейла ти – следователската ти хипотеза и списъка с въпроси.
– И?
– Твърдиш, че между думите в манифеста и действията на убиеца има стилистично несъответствие?
– Може и така да се каже.
– Твърдиш, че модус операнди на убиеца доказва, че той е прекалено практичен, хладнокръвен, спокоен и съсредоточен, за да мисли по начина, представен в манифеста. Добре ли е схванал нещастният ми мозък?
– Онова, което твърдя, е, че съществува разногласие.
– Окей. Това е интересно. Но създава още по-голям проблем, отколкото този, който решава.
– Как?
– Казваш, че мотивът на убийствата е различен от изразеното в манифеста?
– Точно така.
– Следователно жертвите са избирани по друг признак, а не понеже са били видни потребители на луксозни стоки, алчни копелета, които заслужават да умрат?
– Точно така.
– Значи, този свръхпрактичен, свръххладнокръвен гений е имал тайна и съвсем прагматична причина да убие онези хора?
– Точно така.
– Схващаш ли проблема?
– Кажи.
– Ако действителният мотив на убиеца да избере всяка една от жертвите е бил различен от факта, че той или тя кара мерцедес за сто хиляди долара, тогава трябва да приемем, че мерцедесът за сто хилядарки няма връзка със случая. Дяволско съвпадение. Някога сблъсквал ли си се с такова нещо, Дейви, момчето ми? Би било все едно да откриеш, че всяка една от жертвите на Бърни Мадоф1 случайно е имала татуиран елф на задника си. Разбираш ли за какво иде реч?
– Разбирам, Джак. Нещо друго безпокои ли те в писмото ми?
– Всъщност да, още един от твоите въпроси. На практика три въпроса, които общо взето се въртят около едно и също нещо: Дали всички убийства са еднакво важни? Важна ли е последователността им? Някои от тях били ли са наложени от други? Искаш ли да ми кажеш кое във въпросния случай поставя този въпрос?
– Понякога именно липсващото привлича вниманието ми. А поради характера на господстващата хипотеза в този конкретен случай, доста неща липсват – неизследвани възможности, незададени въпроси. Основното положение от самото начало е било, че тези убийства са идентични съставни части на едно философско твърдение, което убиецът прави. В момента, в който всички са го приели, никой вече не е разглеждал убийствата като отделни събития, които биха могли да имат различни цели. Обаче е възможно те да не са еднакво важни или дори да не са извършени по една и съща причина. Следиш ли мисълта ми, Джак?
– Трудно е да се каже. В състояние ли си да конкретизираш?
– Гледал ли си един филм, който се казва „Мъжът с черния чадър“?
Никога не го беше гледал, даже не беше чувал за него. Така че Гърни му разказа сюжета, като завърши с хипотезата, която бе изложил пред Мадлин – „ами ако снайперистите бяха застреляли всички“?
След дълго мълчание Хардуик зададе вариант на един от въпросите на Мадлин:
– Твърдиш, че първите пет нападения са били грешки? И убиецът най-накрая е извадил късмет при шестото? Помогни ми да разбера. Искам да кажа, ако е бил професионалист като стрелците в твоя филм, коя точно цел му е била зададена? Знаел е само, че жертвата кара мерцедес от най-луксозните? И така, той излиза на пътя нощем, стреля по прозорците на няколко мерцедеса с най-мощния пистолет на света и после гледа кого е уцелил? Нещо не ми се връзва.
– И на мен. Но знаеш ли какво? Започвам да усещам, че съм на точното игрище, макар да не съм сигурен каква точно игра се играе.
– Не си сигурен? Да го наречем така – нямаш дори бегла представа каква е?
– Мисли по-позитивно.
– Имаш ли още мъдрости за ръсене, Шерлок, преди да съм се издрайфал?
– Още само едно нещо. Специален агент Траут е обсебен от идеята, че вероятно имам достъп до поверителна информация, без да имам законови правомощия. Пази си гърба, Джак.
– Майната му на Траут. Искаш ли да ти изровя още някой секретен боклук?
– След като вече питаш, има ли някакъв напредък в издирването на Емилио Корасон?