– И така, Дейви, момчето ми... – Гласът го тласна обратно към същината на въпроса. – Интригата се заплита. Или може би това прави нещата по-ясни за теб. Кое от двете?
– Не знам, Джак. По малко от двете. Зависи от бъдещите събития. Впрочем, това ли е всичко, което ти каза Клег?
– Почти всичко – Хардуик се поколеба. Склонността му да използва драматични паузи силно дразнеше Гърни, но в повечето случаи цената беше поносима за онова, което следваше. – Спомняш ли си пластмасовите фигурки на животни, които Добрия пастир подхърляше край пътя на местата на убийствата?
– Да – всъщност точно за тях си беше спомнил тази сутрин и се чудеше каква е целта им.
– Е, на местопрестъплението е намерено малко пластмасово животно, деликатно закрепено на устните ѝ.
– На устните?
– На устните.
– Какво животно?
– Клег смята, че е лъв.
– Лъвът не беше ли първото в началната поредица от шест животни?
– Добра памет, майсторе. И така, каква е вероятността да очакваме още пет?
Гърни нямаше отговор на този въпрос.
Веднага щом приключи телефонния разговор с Хардуик, той се обади на Ким. Чудеше се дали тя все още е в апартамента на Кайл, дали са заедно в леглото, какви са плановете им за деня, дали знаят...
Отговори гласовата ѝ поща. Съобщението, което остави, бе директно: „Привет. Не знам дали вече са съобщили по новините, но Рут Блум е мъртва. Убита е в дома си в Аврора късно миналата нощ. Възможно е Добрия пастир да се е завърнал или пък някой да иска да мислим, че е така. Обади ми се веднага, щом можеш.“
Опита да се свърже с Кайл, но и на неговия номер отговори гласова поща. Остави същото съобщение.
Стоеше пред северния прозорец на кабинета и се взираше в мокрия сив хълм. Дъждът беше спрял, но от стрехите продължаваше да капе вода. Новата информация от Хардуик по-скоро разпиляваше, отколкото да организира мислите му. Толкова много парченца. Невъзможно бе да види пътеката в лабиринта. За да направиш стъпка напред, трябва да знаеш накъде точно е това напред. Завладя го противното усещане, че времето изтича, че краят на играта наближава с бясна скорост, а дори не беше наясно какво означава това.
Трябваше да предприеме нещо.
Поради липса на по-добра идея се озова в колата си и потегли към Аврора.
След два часа завиваше по междущатската магистрала, която минаваше покрай езерото Каюга, а джипиесът показваше, че е на по-малко от пет километра от адреса на Рут Блум. Езерото и къщите по брега му се виждаха през линията голи дървета отляво. Отдясно, отделена от пътя с дълбока, обрасла с трева отводнителна канавка, пасторалната смесица от ливади и шубраци бавно пълзеше нагоре към високия хоризонт от ниви с наболи стърнища. В горната част на пътя насред разпръснатите наоколо добре поддържани стари къщи се мъдреха три обществени обекта. Имаше бензиностанция, ветеринарна клиника и автосервиз, на чийто паркинг се намираха шест коли в различен стадий на ремонт.
Недалеч от сервиза Гърни направи дълъг завой и видя пред себе си в далечината от лявата страна на пътя първите признаци, че е извършено тежко престъпление: цял куп местни, окръжни и щатски полицейски автомобили. Имаше и четири микробуса – два от тях със сателитни чинии на покривите, вероятно принадлежаха на регионални медии; един с емблемата на нюйоркската щатска полиция, в който Гърни прие, че е разположената лабораторната апаратура за обработка на веществени доказателства; и четвърти – без обозначения, сигурно на съдебните фотографи. Нямаше и следа от автомобил на моргата, което означаваше, че някой от службата по съдебна медицина вече е бил тук и си е тръгнал, а тялото е извозено от местопрестъплението.
Когато приближи, Гърни преброи: шест униформени полицаи със значки от различни служби; една жена и един мъж в консервативното делово облекло, предпочитано от детективите; специалист по веществените доказателства, облечен в бял гащеризон и с гумени ръкавици, както налагаше професията му; и модерно облечена телевизионна репортерка, придружена от двама техници с дълги коси на опашка.
Насред пътя стоеше униформен патрулен полицай и агресивно подканваше с махане на ръката всеки автомобил, който преминаваше прекалено бавно. Когато Гърни се изравни с патрулния и къщата на Блум зад него, видя полицейските ограждения – лентата с надписи „Не преминавай“ опасваше целия имот по границите му, от езерото до пътя горе. Посегна към жабката и извади тънък кожен портфейл, отвори го бързо и показа златната детективска емблема на градската полиция на Ню Йорк. Най-отдолу с малки букви беше изписано „Пенсиониран“. Преди намръщеният патрул да успее да го разгледа подробно, Гърни го хвърли обратно в жабката и попита дали старши следовател Джак Хардуик е на местопрестъплението. Шапката на полицая беше килната напред и козирката закриваше очите му.