Гърни се усмихна любопитно:
– Какво беше това с дръжката на вратата?
– Ами... на няколко пъти ми остава в ръката, като дръпна.
– Имаш предвид, че нарочно е била отвита?
– О, да, определено! Два пъти. Първия път полицаите само хвърлиха по един поглед и решиха, че някой ми е изиграл шегичка, която не заслужава внимание. Втория път дори не си направиха труда да дойдат. На ченгето, което вдигна телефона, май му беше смешно.
– На мен не ми звучи никак смешно.
– Благодаря.
– Знам, че вече те питах, но...
– Отговорът е: „Да, сигурна съм, че е Роби“. И не, нямам доказателства. Но кой друг би могъл да бъде?
В този миг се разнесе сложна музикална мелодия – входният звънец.
– О, боже! Идеята е на майка ми. Даде ми го, когато се преместих тук. Преди имаше обикновен звънец, но тя го ненавиждаше. Само секунда.
И младата жена излезе от стаята, за да отвори вратата.
Минута по-късно се върна с голяма кутия пица и две диетични коли.
– Много са точни. Направих поръчката по мобилния телефон, докато пътувахме насам. Реших, че ще ни трябва нещо за хапване. Какво ще кажеш за пица?
– Звучи добре.
Тя постави кутията на масичката за кафе, отвори я и придърпа едно от леките кресла към масата. Гърни седна на дивана.
След като и двамата изядоха по едно парче пица и го прокараха с газираните напитки, Ким каза:
– Добре. Откъде искаш да започнем?
– Хрумнала ти е идеята да разговаряш със семействата на жертви на убийства. Така че, предполагам, първо е трябвало да прецениш кои убийства да избереш.
– Точно така – тя го наблюдаваше съсредоточено.
– Подобни случаи не липсват. Дори да си се ограничила само до щата Ню Йорк, дори да си се спряла само на една година, пак е имало стотици.
– Така е.
Той се наклони напред:
– Добре, как ги подбра? По какви критерии?
– Критериите се променяха в хода на работата. Първо исках да включа всякакви жертви, всякакви убийства, разнообразни семейства от различни раси и етнически произход, с различен период от извършване на престъплението до настоящето. Да е възможно най-многообразно. Доктор Уилсън все ми повтаряше: „Опростявай, опростявай“. Посъветва ме да не наблягам толкова на разнообразието, а да потърся „кукичка“ – нещо, което да помогне на зрителите по-лесно да разберат. „Колкото по-стеснен е фокусът, толкова по-ясно е внушението“ – каза ми го сигурно десет пъти, но накрая го разбрах. И всичко започна да се подрежда и да се навързва, докато накрая си казах: „Да! Това е! Знам точно какво ще направя!“.
Докато я слушаше, Гърни осъзна, че е странно трогнат от ентусиазма ѝ.
– И какъв се оказа крайният критерий?
– Общо взето всичко, което доктор Уилсън предложи. Изключи многообразието. Стесни фокуса. Открий „кукичка“. Веднага щом започнах да мисля по този начин, отговорът се появи от само себе си. Сетих се, че мога да съсредоточа целия проект върху жертвите на Добрия пастир.
– Онзи, който застреля няколко шофьора на мерцедеси преди осем-девет години?
– Десет. Точно преди десет години. Извърши всички нападения през пролетта на 2000 година.
Гърни се облегна назад на стола и започна да кима замислено, докато си припомняше шестте случая, заради които половината Североизток се страхуваше да излиза с кола през нощта.
– Интересно. Значи става дума за еднотипни престъпления, изминало е едно и също време от тях до настоящия момент, убиецът е един, с един и същ мотив и едно и също внимание към разследването от страна на полицията.
– Точно така! И един и същ провал в задачата да изправят убиеца пред правосъдието – една и съща липса на „разрешение“, една и съща отворена рана. Именно затова случаят с Добрия пастир е идеалният начин да се изследва как различните семейства реагират на една и съща катастрофа с течение на времето, как преживяват загубата, как се справят с несправедливостта, какво им причинява... най-вече какво причинява на децата. Една трагедия, различни последствия.
Младата жена се изправи и отиде до металния шкаф за документи, който се намираше до служещата ѝ за бюро маса. Извади от него лъскава синя папка и я подаде на Гърни. Отпред на корицата имаше етикет, на който с удебелени букви пишеше: Сираци на убийствата: Предложение за документална поредица от Ким Корасон.