В далечината Ким подсмръкна, после си издуха носа. Звук от подаването на телефона от единия на другия. Приглушени гласове. Още едно издухване на носа, прочистване на гърлото. Най-после тя заговори:
– Дейв?
– Тук съм.
– Това е някакъв кошмар. Не мога да повярвам, че се случва. Искам да заспя и като се събудя, да открия, че нищо не е било истина.
– Надявам се, че не обвиняваш себе си за това, което се случи на Рут.
– Разбира се, че се обвинявам!
– Ти не си отговорна за...
Ким го прекъсна, повиши тон:
– Тя нямаше да е мъртва, ако не бях я придумала да участва в тъпото предаване!
– Ти не си виновна за смъртта ѝ, не си виновна и за това, което РАМ Нюз са направили от интервюто ти, какво са вмъкнали и как са...
– Изрязали са интервюто наполовина и са го натъпкали с цял куп бомбастични нелепости на така наречените им експерти – думата прозвуча сякаш е изплюта. – О, боже, искам просто да изчезна. Искам да изтрия всичко. Да изтрия всичко, което уби Рути.
– Рут е убита от убиец.
– Но нямаше да се случи, ако...
– Чуй ме, Ким. Рут Блум е убита от убиец. Убиец, преследващ свой собствен план. Вероятно същият, който е убил съпруга ѝ преди десет години.
Тя не каза нищо. Гърни чуваше дишането ѝ. Бавни, треперливи вдишвания. Когато най-после заговори, почти истеричното ѝ състояние беше спаднало до обикновено нещастие.
– Всичко онова, което Лари Стърн постоянно ми повтаряше, излезе вярно. Той казваше, че РАМ ще изопачат нещата, ще ги направят евтини, грозни и отвратителни. Казваше, че ще съумеят да ме използват по-добре, отколкото аз бих могла да използвам тях, че им пука единствено за това как да спечелят възможно най-голяма аудитория, че цената на проекта ми ще надхвърли полученото в замяна. И беше прав. Абсолютно прав.
– Какво искаш да направиш?
– Да направя? Искам да избягам колкото е възможно по-далеч от РАМ. Искам да се махна.
– Каза ли на Руди Гец?
– Да – в гласа ѝ долови известна неувереност.
– Да... но?
– Обадих му се тази сутрин, преди да получа съобщението ти за Рут. Казах му колко съм разочарована, че предаването няма нищо общо с онова, за което говорихме.
– И?
– Казах му, че ако нещата продължават така, не искам да го правя.
– И?
– Отговори, че трябва да се видим, че това не може да се реши по телефона, трябвало да говорим очи в очи.
– И ти се съгласи да се срещнете?
– Да.
– Чу ли се отново с него, след като разбра за убийството на Рут?
– Да. Каза, че това прави срещата ни още по-неотложна. Заяви, че убийството е мултипликатор.
– Какво?
– Мултипликатор. Каза, че то вдига залозите, че трябва да говорим за него.
– Вдига залозите?
– Това бяха думите му.
– Кога е срещата?
– В сряда на обяд. В дома му в Ашокън Хайтс.
Гърни остана с впечатлението, че тя премълчава нещо.
– И?
Последва пауза.
– О, господи... Крайно ми е неприятно да те моля за това. Чувствам се като наивна безпомощна малка глупачка.
Гърни чакаше, сигурен, че знае какво ще последва.
– Представите ми за това как трябва да изглеждат нещата... предположенията ми... начинът ми на мислене... Онова, което се опитвам да кажа, е, че... очевидно нямам много трезва преценка за всичко това. Имам нужда... Имам нужда от подкрепата, от приноса на по-бистър ум. Нямам право да те моля за такова нещо, но... моля те...
– Искаш да присъствам на срещата ти с Гец в сряда ли?
– Точно така. Би ли дошъл? Можеш ли?
1 Lakeside Collision (анг.) – буквално „Сблъсък край езерото“, име на автосервизи в САЩ. – б. р,
Глава 33
Съобщението
Гърни стигна знака на планината Франклин, който го приветстваше отново в окръг Делауеър. Следобедното слънце остана зад него и той се спусна в закритата от облаци долина. Времето в планините сякаш се променяше на всеки час.
През останалата част от пътуването към дома му се налагаше ту да пуска чистачките, ту да ги спира. Мразеше да шофира в дъждовно време – силен дъжд, слаб дъжд, ръмеж, мразеше всичко сиво и влажно. Сивотата и влагата имаха свойството да подклаждат безпокойството му.
Осъзна, че мускулите на челюстта му са болезнено стегнати. Без да усети, беше стискал зъби – страничен ефект от напрежението и гнева, задвижващи мислите му. ПТСР. Посттравматично стресово разстройство. Три изнервящи думи. Ако Холдънфийлд бе права, ако мисленето му бе увредено...
От какво бе казала, че има нужда Ким? От приноса на ум, по-ясен от нейния? Гърни се изсмя кратко и остро. В момента яснотата не бе най-силната му страна.