– Знаеш ли кой е този? – попита.
– Бившият на Ким.
Тя кимна мрачно, като че идеята вече ѝ е хрумнала:
– Той, изглежда, знае, че между Ким и Кайл има някаква връзка. Как би могло да му е известно?
– Може да ги е видял заедно.
– Къде?
– Може би в Сиракуза?
– Откъде би могъл да разбере, че Кайл ти е син?
– Ако той е поставил бръмбарите в апартамента на Ким, сигурно знае много.
Тя скръсти здраво ръце.
– Мислиш ли, че е възможно да ги е проследил до тук?
– Има такава вероятност.
– Следователно, може да ги е последвал и вчера до апартамента на Кайл?
– Да проследиш някого из трафика в града не е толкова просто, колкото звучи, особено за човек, който не е свикнал да шофира в Манхатън. Лесно е да изпуснеш преследваната цел, особено с всичките тези светофари.
– Сигурно е много мотивиран.
– Какво искаш да кажеш?
– Искам да кажа, че звучи така, сякаш наистина те мрази.
Глава 34
Съюзници и врагове
Приключваха ранната си вечеря от сьомга, грах и ориз със сос от сладки чушки. Обсъждаха срещата в клиниката, на която Мадлин щеше да присъства същата вечер, събиране за допълнително разглеждане на неотдавнашното самоубийство и процедурите за откриване на ранни сигнали за опасност у пациентите. Тя беше видимо нервна и разсеяна.
– С това ужасно съобщение на телефонния секретар и всичко останало днес, забравих да ти кажа, че мина застрахователният агент.
– Да огледа плевнята ли?
– И да задава въпроси.
– Като Крамдън?
– Покри същите теми. Списък на предметите, кой какво и кога е направил, подробности за другите ни застрахователни полици и така нататък.
– Предполагам, че си му дала копия на същите документи, които дадохме и на Крамдън?
– На нея.
– Моля?
– Беше жена. Искаше фактури и касови бележки за велосипеда и каяците – в гласа ѝ се долавяха тъга и гняв. – Имаш ли представа къде са?
Той поклати глава. Мадлин замълча за малко, после каза:
– Попитах я колко скоро може да я разрушим.
– Онази част от плевнята, която все още се държи ли?
– Отговори ми, че компанията ще ни уведоми.
– И изобщо не намекна кога?
– Не. Нуждаели се от писмено разрешение от отдела за разследване на палежи, преди да одобрят каквото и да било. – Беше стиснала юмруци. – Не мога да понасям гледката.
Гърни продължително се вгледа в нея:
– Ядосана ли си ми?
– Ядосана съм на гадното копеле, което унищожи плевнята ни. Ядосана съм и на онзи мръсник, който пусна отвратителното съобщение на секретаря ни.
Гневът ѝ предизвика помежду им мълчание, което продължи до тръгването ѝ за клиниката. През този промеждутък той мислеше за нещата, които би могъл да каже, и за причините да не го направи.
След като проследи с поглед как колата ѝ се спуска надолу по пасбището, Гърни отнесе мръсните чинии в мивката, изстиска малко препарат за миене върху тях и пусна топлата вода.
В този миг звънна мобилният телефон в джоба му. На екрана бе изписано „г. б. булърд“.
– Господин Гърни?
– На телефона.
– Исках да ви информирам за нещо, тъй като се отнася до тема, която повдигнахте по-рано днес.
– Да?
– Въпросът за следите от гуми... Исках да ви съобщя, че наистина намерихме отпечатъци там, където предположихте – в автомобилния сервиз.
– И те показват, че някаква кола е била спряла на място, което според собственика на сервиза би трябвало да е празно?
– Да, макар че човекът не е напълно сигурен.
– А ивицата пръст в края на алеята на Рут Блум?
– Неопределени резултати.
– Тоест, няма достатъчно открита почвена повърхност, за да се определи категорично, но липсва и потвърждение, че някакво превозно средство е минало оттам на влизане или излизане?
– Правилно.
Стана му любопитно каква е целта на обаждането ѝ. За разследващите служители не беше обичайна практика да докладват за напредъка си на друг, освен на непосредствения си началник, а още по-малко на някой извън отдела.
– Има обаче нещо особено – продължи тя – и бих искала да ми кажете мнението си. Разпитвахме съседите и открихме двама души, които вчера късно следобед са забелязали джип „Хъмви“ наоколо. Единият свидетел настоя, че става дума за оригиналния военен модел, не за по-новата „Джи Ем“ версия. И двамата се го видели да минава два или три пъти напред-назад в онзи участък от пътя, в който се намира къщата на Блум.