– Смятате, че някой е разучавал района?
– Възможно е, но както казах, има нещо особено. Според следите от гуми автомобилът, който снощи е бил паркиран в сервиза, не е „Хъмви“ – тя замълча. – Някакви идеи по този въпрос?
– Хрумват ми два сценария. Може убиецът да си има помощник. Или пък... – Гърни се поколеба, докато обмисляше втората възможност и доколко е правдоподобна.
– Или какво? – подкани го Булърд.
– Нека приемем, че съм прав за съобщението във Facebook – че е публикувано от убиеца, а не от жертвата. В него се споменава за някакъв военен автомобил. Така че може би целта на съобщението е била да се насади идеята за джипа. И може би целта на преминаването му надолу-нагоре по пътя е била да привлече внимание, да съобщят за него, да се потвърди, че това е било превозното средство на убиеца.
– И защо да си прави целия този труд, ако ще паркира различна кола на място, където тя така и така няма да бъде забелязана?
– Може би идеята за джипа трябва да ни отведе някъде.
Може би целта е да ни отведе до Макс Клинтър? Но защо?
Булърд мълча толкова дълго, че Гърни беше на път да я попита дали още е на телефона.
– Проявявате сериозен интерес към това, нали? – попита тя накрая.
– Опитах се да го покажа достатъчно ясно по-рано днес.
– Добре. Ще говоря направо. Утре сутрин имам среща с Мат Траут, за да обсъдим случая и въпросите относно юрисдикцията. Какво бихте казали да дойдете и вие?
За миг Гърни остана безмълвен. В тази покана нямаше никакъв смисъл. Или може би имаше?
– Колко добре познавате агент Дейкър? – поинтересува се той.
– Днес го срещнах за първи път – в гласа ѝ се долавяше хлад. – Защо питате?
Реакцията ѝ го насърчи да рискува:
– Защото смятам него и шефа му за арогантни копеленца с мания за контрол.
– Останах с впечатлението, че и те имат също толкова високо мнение за вас.
– Не бих и приел друго отношение. Дейкър запозна ли ви с подробностите по първоначалния случай?
– Това бе целта, с която каза, че идва. В действителност ме заля с куп хаотични данни.
– Вероятно искат да ви удавят в информация, да ви накарат да виждате случая като невъзможна за преодоляване плетеница, така че да изчезнете кротко и да им отстъпите юрисдикцията без спорове.
– Работата е там – отбеляза Булърд, – че имам една такава опака жилка в себе си... Трудно ми е да избягвам потенциалните битки. И най-вече не харесвам да ме подценяват разни... как ги нарекохте? „Арогантни копеленца с мания за контрол“? Нямам представа защо ви казвам тези неща. На практика не ви познавам и нямам представа към кого клонят пристрастията ви. Сигурно съм изперкала леко, за да говоря така.
Гърни реши, че тя много добре знае какво прави.
– Известно ви е, че Траут и Дейкър не могат да ме понасят – заяви той. – Това не е ли достатъчно уверение?
– Предполагам, че ще свърши работа. Знаете ли къде се намира главното ни управление в Саспарила?
– Знам, да.
– Можете ли да дойдете в девет и четиридесет и пет утре сутринта?
– Мога.
– Хубаво. Ще се срещнем на паркинга. И нещо последно: техниците от лабораторията ни огледаха щателно клавиатурата на компютъра на жертвата. И откриха нещо. Отпечатъците от пръстите ѝ...
Гърни я прекъсна:
– Нека позная. Пръстовите ѝ отпечатъци на клавишите, необходими за съставяне на съобщението от Facebook, са леко размазани, за разлика от тези по останалите клавиши. Според лабораторните ви техници това зацапване означава, че ги е натискал човек с гумени ръкавици.
Отново настъпи кратко мълчание:
– Не е задължително да са били от латекс, но как...
– Това е най-вероятният сценарий. Единственият друг възможен подход на убиеца би бил да накара самата Рут да напише съобщението под неговата диктовка. Тя обаче би била толкова ужасена, че е щяла да му създаде затруднения. Убиецът би се чувствал достатъчно уязвим, дори и само докато изтръгва паролата от нея. Колкото по-дълго е била жива, толкова по-голям е бил рискът за него. Съществувал е риск тя да се паникьоса и да започне да крещи. Подобна възможност надали би му допаднала. Този тип е искал тя да умре възможно най-скоро. Така би имало по-малка вероятност от последствия, които не може да контролира.
– Не се стеснявате да споделяте мнението си, а, господин Гърни? Нещо друго, което бихте желали да кажете?
Той си помисли за резюмето си с коментари и въпроси – онова, което бе изпратил на Хардуик и Холдънфийлд.
– Имам някои неособено популярни идеи по повод първоначалния случай, които може да ви бъдат полезни.