– Веднага ли искаш да ти го изпратя?
– Да, ако обичаш.
– А мога ли да попитам защо?
– Името на Джими Брустър изникна в друг контекст. В един разговор, който проведох с Макс Клинтър. Бих искал да придобия по-добра представа кой е той всъщност.
Когато приключи разговора по телефона, Гърни тъкмо завиваше към паркинга на местната дирекция на Нюйоркската щатска полиция. Подмина един ред патрулни автомобили и спря до лъскаво сиво „BMW640i“. Подобно бляскаво возило за осемдесет и пет хиляди долара би било съмнителен избор за някой цивилен служител, но пък беше напълно разбираемо за амбициозна консултантка, която се изкачва все по-нагоре по кариерната стълбица. Не му беше хрумвало досега, че Ребека Холдънфийлд може да присъства на срещата, но вече бе готов да се обзаложи. Това беше нейният тип кола.
Погледна часовника си. Подранил бе с пет минути. Можеше да използва времето, за да върне обаждането на Кони Кларк, като при това щеше да има искрено оправдание да не проточва разговора, в случай че тя наистина вдигне телефона. Докато търсеше номера ѝ, до него спря черен форд „Краун Виктория“ на нюйоркската полиция. На мястото за пътници седеше Булърд, а Анди Клег шофираше. Булърд направи знак на Гърни да се присъедини към тях, като посочи голямата задна седалка на седана. Той направи както му бе казано и взе със себе си и плика с писмото.
Булърд поде като човек, който внимателно е обмислил какво иска да каже:
– Добро утро, Дейв. Благодаря, че дойде с толкова кратко предизвестие. Преди да влезем, бих желала да те запозная със своята позиция. Както знаеш, подразделението на БКР в Обърн разследва убийството на Рут Блум. Убийството може или да е свързано, или да няма нищо общо със случая „Добрия пастир“ преди десет години. Възможно е да си имаме работа или със същия извършител, или с негов подражател, или да имаме някакъв трети, още неопределен вариант.
За Гърни не съществуваше вероятност от трети вариант, но той разбираше, че Булърд иска да формулира възможно най-широката обосновка, за да запази контрол над разследването.
Тя продължи:
– Разбрах, че съществува установена официална теория относно първоначалния случай, разбрах също и това, че ти настойчиво я оспорваш. Искам да знаеш, че сядам на масата с открито съзнание. Нямам предпочитания към никоя конкретна версия на истината. Освен това не проявявам интерес към размяна на нападки с цел мерене на егото. Моят интерес е към фактите. Храня изключителна привързаност към тях. Помолих те да се присъединиш към нас тази сутрин, тъй като усещам, че може би и ти споделяш тази привързаност. Някакви въпроси?
Всичко това звучеше толкова недвусмислено, колкото и ясният, убедителен тон на Булърд. Но Гърни съзнаваше, че ситуацията съдържа и друг пласт. Той беше сигурен, че е поканен, защото Булърд е открила (вероятно чрез Дейкър), че е влязъл под кожата на Траут, което означаваше, че неизказаната му роля бе да усложнява атмосферата на срещата и да държи Траут извън равновесие. С две думи, щеше да присъства като скрития коз в ръката на Булърд.
– Някакви въпроси? – повтори тя.
– Един-единствен. Предполагам, че Дейкър ви е показал ФБР профила на Добрия пастир?
– Да.
– Какво мислите за него?
– Не съм сигурна.
– Добре.
– Моля?
– Признак на открито съзнание. А сега, преди да влезем, имам за вас една малка бомба – той отвори пощенския плик, който досега държеше в скута си, после отвори и онзи вътре и измъкна съобщението. – Това ми беше доставено тази сутрин. Вече съм го пипал, но ще е по-добре никой друг да не го докосва.
Булърд и Клег се извърнаха леко на седалките си, за да седят с лице към него. Той бавно прочете на глас посланието. Отново го порази елегантността му, особено в заключението: Когато дяволите са качени на амвони, а ангелите всеки поругава, на честния се пада да накаже онуй, що свят безумен награждава. Проблемът бе, че в този елегантен израз на емоция всъщност не се усещаше никаква емоция.
Когато свърши, вдигна писмото нагоре, за да могат Булърд и Клег да прочетат сами написаното. Изражението на Булърд беше напрегнато.
– Това оригиналът ли е? – попита тя.
– Единият от двата оригинала, за които знам. Другият е бил получен от Ким Корасон.
Тя премигна няколко пъти – бързо, сякаш беше страничен ефект от бързото мислене.
– Като влезем вътре, ще направим половин дузина копия, после ще поставим етикет на оригинала и ще го сложим в плик за веществени доказателства за криминалистите в Олбъни.
След това вдигна поглед към Гърни:
– Защо на вас?