– Защото помагам на Ким Корасон или защото иска да спре и двама ни.
Отново примигване. Тя погледна към Клег:
– Хората, за които се намеква в това послание, следва да бъдат предупредени. Всички, които идентифицираме като отговарящи на определението му за врага. – Погледна обратно към Гърни. – Вдигнете го отново, за да мога да го прочета. – Прегледа набързо текста. – Звучи така, сякаш заплашва всеки член на семействата на първите жертви, децата им и семействата на децата им. Трябват ни имена, адреси, телефонни номера – бързо. Кой би могъл да има всичко това? – Тя хвърли поглед към Клег.
– В папките, които Дейкър ни показа, имаше местоположение и информация за контакт, но въпросът е доколко тези данни са актуални.
– Може би най-актуалният ви източник би била Ким Корасон – вметна Гърни. – Тя поддържа контакт с много от тези хора.
– Така. Добре. Да влезем вътре и да потърсим малко помощ по този въпрос. Главната ни грижа в момента е да предупредим по подходящ начин всеки, който би могъл да се озове в опасност, без да създаваме паника.
Булърд слезе от колата първа и ги поведе навътре в сградата на управлението. Гърни разпозна агресивната широка крачка на човек, когото кризисните ситуации зареждат с максимално количество енергия. Точно се канеше да я последва през тежките стъклени врати към рецепцията, когато зърна един тъмен джип да паркира отвън. Слабата, безизразна физиономия зад волана принадлежеше на агент Дейкър.
Отраженията по стъклото скриваха лицето на пътника, когото той возеше, затова Гърни не бе сигурен дали Траут го е видял и ако го е забелязал, колко нещастен се е почувствал.
Глава 36
Шишове за лед и животни
Поради суматохата, предизвикана от посланието на Добрия пастир, и времето, което се изискваше за предприемане на необходимите действия, планираната им среща започна с четиридесет и пет минути закъснение с преподреден дневен ред и кафе с мирис на изгоряло.
Бяха се събрали в типична заседателна зала без прозорци. На едната стена беше закачено корково табло със забодени кабърчета, а на отсрещната – лъскава бяла дъска за писане. Флуоресцентното осветление беше едновременно ярко и безрадостно, с което напомняше за клаустрофобичния кабинет на Пол Мелани. Една обикновена правоъгълна заседателна маса заемаше по-голямата част от помещението. В ъгъла беше поставена масичка с алуминиева кафеварка, чашки от стиропор, пластмасови лъжички, сметана на прах и почти празна кутия с пакетчета захар. Беше стая, подобна на онези, в които Гърни бе прекарал безброй часове и които неизменно предизвикваха една и съща реакция. Всеки път, когато влезеше в такава зала, у него незабавно се появяваше желанието да я напусне.
От едната страна на масата седнаха Дейкър, Траут и Холдънфийлд. Срещу тях се настаниха Клег, Булърд и Гърни. Подредба, подходяща за конфронтация. На масата пред всеки от тях Булърд беше оставила по едно фотокопие от новото послание на Добрия пастир, което всички бяха прочели по няколко пъти досега. Пред самата Булърд имаше и една дебела папка, а за изненада на Гърни, най-отгоре върху нея лежеше краткото изложение с мнението му относно оригиналния случай, което той ѝ бе изпратил по електронната поща. Булърд заемаше стола точно срещу Траут, който бе скръстил ръце пред себе си.
– Благодарна съм ви, че дойдохте тук – започна тя. – Като изключим новото и очевидно важно съобщение с предполагаем автор Добрия пастир, има ли нещо значимо, което бихте желали да споделите в началото?
Траут се усмихна любезно и обърна длани нагоре в знак на уважение:
– Това е ваша територия, лейтенант. Аз съм тук, за да слушам – после стрелна с не дотам топъл поглед Гърни. – Моето единствено притеснение би било включването на непроверени лица във вътрешно обсъждане на текущо разследване.
Булърд объркано смръщи лице:
– Непроверени?
Любезната усмивка отново се върна:
– Нека бъда по-конкретен. Нямам предвид широко рекламираната бивша кариера на господин Гърни в системата, а незнайното естество на настоящото му замесване с индивиди, които биха могли да бъдат обекти на това разследване.
– Ким Корасон ли визирате?
– И бившия ѝ приятел, за да спомена само двама, за които ми е известно.
Интересно, че знае за Мийс, помисли си Гърни. Съществуваха два възможни източника: Шиф в Сиракуза и Крамдън, специалистът по пожарите, който бе задал на Ким въпрос за съществуващи заплахи и врагове. Или пък Траут беше започнал да си вре носа в живота на Ким по други пътища? Но защо? Още един признак на манията му за контрол? На настървеното му желание да не допуска чужди хора и идеи в тесния си кръг?