Булърд кимаше замислено, а погледът ѝ спря на празната бяла дъска.
– Това е основателно безпокойство. Собствената ми позиция вероятно не е така разумна. По-емоционална е. Моето усещане е, че извършителят се опитва да разкара Дейв Гърни от случая, заради което аз пък искам да го придърпам в него. – Изведнъж в тона ѝ се прокрадна стоманена нотка, а чертите на лицето ѝ упорито застинаха. – Нали разбирате, ако извършителят е против нещо, аз съм за това нещо. Освен това съм готова да направя някои предположения по повод индивидуалната почтеност – почтеността на всеки в тази зала.
Траут се отдръпна от масата:
– Не ме разбирайте погрешно. Не поставям под въпрос ничия почтеност.
– Съжалявам, ако не съм схванала идеята ви. Преди малко използвахте думата „замесване“. В моето съзнание тя има определени негативни конотации. Но нека не затъваме, преди да сме започнали. Аз бих препоръчала следното: да разгледаме какво ни е известно за убийството на Блум, след това да обсъдим съобщението, получено тази сутрин, както и каква е връзката между това убийство и убийствата, които са извършени през пролетта на 2000 година.
– И, разбира се, въпросът за юрисдикцията – добави Траут.
– Разбира се. Но можем да го направим единствено, ако сме наясно с фактите от реалната ситуация. Така че – фактите на първо място.
По устните на Гърни плъзна лека усмивка. Прецени, че лейтенант Булърд е силна, умна, недвусмислена и практична в точните пропорции.
Тя продължи:
– Някой от вас може вече да е виждал подробния доклад № 3, който качихме снощи в системата за информационно обслужване. В случай че не сте, ще ви раздам копия.
След тези думи извади няколко разпечатки от папката си и ги раздаде на седящите на масата. Гърни прегледа набързо своето копие. То представляваше кратко резюме на уликите от местопрестъплението по случая „Блум“ и предварителните съдебномедицински заключения.
Гърни беще доволен, че направените от него предположенията, са се оказали верни. Беше доволен и от намръщените физиономии, които направиха Траут и хората край него.
След като им предостави достатъчно време да възприемат информацията и изводите, които произтичат от нея, Булърд подчерта няколко ключови момента и попита дали има въпроси. Траут повдигна доклада и попита:
– Какво значение придавате на объркването относно мястото, където убиецът е паркирал колата си?
– Мисля, че „опит за заблуждение“ е по-точен термин от „объркване“.
– Както ви харесва, така го наричайте. Моят въпрос е: какво значение има?
– Само по себе си – не кой знае какво, освен че разкрива известна предпазливост. Но в съчетание с посланието във Facebook, бих казала, че показва опит да се създаде фалшиво повествование. Към същото сочи и фактът, че тялото е било преместено от стаята на горния етаж, където е извършено нападението, долу в антрето, където беше намерено.
Траут повдигна вежда.
– Микроскопични следи от токовете на обувките ѝ по пътеките, които покриват стълбището. Драскотините предполагат влачене – обясни Булърд. – Следователно сме били насочвани да приемем версия на престъплението, много по-различна от онова, което всъщност е станало.
В този момент Холдънфийлд се обади за първи път:
– Защо?
Булърд се усмихна като учител на ученик, най-сетне задал правилния въпрос.
– Ако бяхме налапали измамата – сценария, в който убиецът отбива в алеята, чука на вратата, пронизва жертвата, след като тя му отваря, и накрая поема с колата си в нощта, – щяхме в крайна сметка да повярваме, че съобщението във Facebook наистина е от жертвата и че всичко в него е вярно, включително описанието на превозното средство на убиеца. Както и това, че убиецът вероятно е някой, когото не е познавала.
Холдънфийлд изглеждаше обхваната от искрено любопитство:
– А защо да е непознат?
– Поради две причини. Първо, съобщението във Facebook показва, че не е разпознала превозното средство. Второ, подвеждащото местоположение на тялото придава лъжливото съобщение, че тя не го е пуснала в къщата, макар в действителност да знаем, че го е направила.
– Доказателствата за всичко това са твърде оскъдни – заяви Траут.
– Имаме доказателства, че той е бил в къщата и че е положил усилия да ни заблуди по този въпрос. Има няколко причини, поради които може да го е направил. Една от най-сериозните е може би да се прикрие фактът, че жертвата го е познавала и го е поканила да влезе.