Това предположение свари Траут неподготвен:
– Твърдите, че Рут Блум е познавала Добрия пастир лично?
– Твърдя, че някои елементи от местопрестъплението изискват да погледнем сериозно на такава възможност.
Траут хвърли поглед към Дейкър, който сви рамене, сякаш смяташе, че няма значение кое от двете е. После погледна към Холдънфийлд, която пък явно мислеше, че има голямо значение. Булърд се облегна назад на стола и изчака мълчанието да се проточи, след което добави:
– Фалшивото повествование на Добрия пастир за убийството на Рут Блум ме накара да се зачудя и за първоначалните му убийства.
– Да се зачудите ли? – развълнува се Траут. – Какво се чудите?
– Питам се дали и тогава е имал същата склонност към измами. Какво мислите, агент Траут?
Булърд, по своя си начин, бешe пуснала малка бомба. Тази бомба не беше нова, разбира се. Гърни тръбеше същото от една седмица, а Клинтър – през последните десет години. Но сега за първи път въпросът беше хвърлен на масата не от външен човек, а от старши следовател с официално право да разследва случая до приключването му. Тя сякаш подканяше Траут да смекчи настояването си, че същността на случая е обобщена чрез манифеста и профила на извършителя.
Реакцията му не беше изненадваща. Той се опита да спечели време, като нападна:
– По-рано говорихте за значението на фактите. Бих искал да чуя много повече фактически данни, преди да предложа някакво становище. Не бързам с преосмислянето на най-анализирания случай в съвременната криминология само защото някой се опитва да ни заблуди за това къде е паркирал колата си.
Сарказмът се оказа грешка. Гърни го разбра, когато Булърд стисна зъби и гледа втренчено агента още две допълнителни секунди, преди да продължи с разпечатаното копие на въпросите, които Гърни ѝ беше изпратил по електронната поща.
– Тъй като вие от ФБР сте били в центъра на цялото това анализиране, надявам се да успеете да ми изясните някои неща. Тази работа с животинките? Сигурна съм, че сте видели в доклада ни в системата, че на устата на жертвата е бил поставен петсантиметров пластмасов лъв. Какво мислите по този въпрос?
Траут се обърна към Холдънфийлд:
– Бека?
Холдънфийлд се усмихна неопределено:
– Това е неясна територия. Източникът на първоначалните животни – комплектът за игра „Ноев ковчег“ – предполага религиозно значение. Библията описва потопа като Божия присъда над един зъл свят, точно както действията на Добрия пастир представляват неговата собствена преценка за този свят. Освен това Добрия пастир използва само едното от двойките животни на мястото на всяка атака. Разделянето на двойките може да има неосъзнато значение за него. Неговият начин за „прочистване на стадото“. От фройдистка гледна точка може би отразява детското му желание да разбие брака на родителите си, вероятно чрез убийството на един от тях. Отново бих искала да подчертая, че това е спекулативно.
Булърд кимна бавно, сякаш попиваше някакво дълбоко прозрение:
– А огромният пистолет? От фройдистка гледна точка това сигурно е много голям пенис?
В изражението на Холдънфийлд се промъкна предпазливост:
– Не е толкова просто.
– Ах – каза Булърд, – от това се страхувах. Точно когато си мисля, че вече съм разбрала...
След тези думи се обърна към Гърни:
– Как би изтълкувал големия пистолет и малките животни?
– Вярвам, че целта им е била да предизвика този разговор.
– Би ли повторил?
– Смятам, че пистолетът и животните са целенасочено отвличане на вниманието.
– Отвличане на вниманието от какво?
– От факта, че всичко извършено има съвсем прагматична цел. Тяхната цел е да внушат, че под повърхността съществува слой от невротична мотивация или дори умопомрачение.
– Добрия пастир иска да повярваме, че е побъркан?
– Под повърхностната обосновка на типичния убиец с мисия винаги съществува пласт невротична или психична мотивация. Тя е несъзнателният източник на енергия за убийствата, който задвижва съзнателната „мисия“. Прав ли съм, Ребека?
Тя не обърна внимание на въпроса. Гърни продължи:
– Вярвам, че убиецът е напълно наясно с всичко това. Вярвам, че пистолетът и животните са били финалните щрихи на майстор манипулатор. Профайлърите са очаквали да открият подобни неща, така че той им ги е предоставил. Благодарение на тях концепцията за „мисия“ е изглеждала правдоподобна. Единствената хипотеза, която убиецът не е искал никой да предложи или да преследва, е била идеята, че той е напълно нормален и че неговите престъпления може да имат чисто практически мотив. Традиционният мотив за убийство. Защото това би отвело разследването в съвсем различна посока и вероятно би разкрило доста бързо извършителя.