Траут въздъхна нетърпеливо и се обърна към Булърд:
– Всичко това сме го коментирали с господин Гърни и преди. И неговите твърдения все така си остават просто твърдения. Нямат доказателствена основа. Честно казано, повторението е изморително. Приетата хипотеза представлява напълно съгласувана и разбираема гледна точка по случая – единствената рационална и последователна гледна точка, представяна някога. – Той вдигна своето копие от новото съобщение на Добрия пастир и направи жест с него. – Също така това ново съобщение е в пълно съответствие с оригиналния манифест и предлага съвсем правдоподобно обяснение за нападението над вдовицата на Харолд Блум.
– Какво мислиш за това, Ребека? – попита Гърни и посочи листа в ръката на Траут.
– Бих искала малко повече време, за да го проуча. За момента обаче бих казала, позовавайки се на професионалния си опит, че е съставено от същия човек, написал и оригиналния документ.
– Какво друго?
Тя стисна устни, сякаш преценяваше различните възможни отговори:
– Той изразява същата маниакална неприязън, която сега е влошена от излъчването на „Сираци на убийствата“ по телевизията. Новото му оплакване, мотивиращият фактор, който е предизвикал атаката срещу Рут Блум, е, че „Сираците“ е нетърпима възхвала на презрени хора.
– Тези неща имат смисъл – намеси се Траут. – Те подсилват онова, което твърдим за случая от самото му начало.
Гърни не обърна внимание на прекъсването, а остана концентриран върху Холдънфийлд:
– Как мислиш, колко ядосан е бил?
– Какво?
– Колко ядосан е бил човекът, който го е написал?
Въпросът сякаш я изненада. Тя вдигна листа и го прочете отново.
– Ами... използва често емоционален език и образи – кръв... зло... петно... вина... наказание... смърт... отрова... чудовища... Те изразяват библейски гняв.
– Наистина ли онова, което виждаме в този документ, е гняв? Или е описание на гняв?
Ъгълчето на устата ѝ леко потрепна:
– А разликата между тях е...?
– Чудя се дали тук вбесен човек изразява своята ярост, или спокоен човек пише онова, което си въобразява, че вбесеният би могъл да напише при тези обстоятелства.
Траут отново се намеси:
– Какъв е смисълът?
– Въпросът е много важен – заяви Гърни. – Чудя се какво мисли доктор Холдънфийлд, която е много проницателен психотерапевт. Дали смята, че авторът на това съобщение изразява собствените си автентични емоции, или вместо това слага думи в устата на измисления от самия него персонаж, така наречения Добър пастир?
Траут погледна Булърд:
– Лейтенант, не можем да прекараме цял ден в подобно ексцентрично теоретизиране. Това е вашата среща. Призовавам ви да упражните някакъв контрол над дневния ред.
Гърни продължи да гледа втренчено психолога:
– Прост въпрос, Ребека. Какво мислиш?
Отне ѝ доста време, за да отговори:
– Не съм сигурна.
Най-после Гърни долови известна честност в погледа на Холдънфийлд, както и в отговора ѝ.
Булърд изглеждаше притеснена:
– Дейвид, преди няколко минути използва израза „чисто практически мотив“ във връзка с Добрия пастир. Какъв чисто практически мотив може да подтикне един убиец да избере шест жертви, чиято основна връзка един с друг е, че са карали екстравагантни автомобили?
– Екстравагантни черни мерцедеси – поправи я Гърни, макар че по-скоро говореше на себе си, отколкото на нея.
Отново се беше сетил за „Мъжът с черния чадър“. Да се позоваваш на сюжета на филм, докато се обсъжда истинско престъпление, беше рисковано, особено в неблагосклонна компания, но Гърни реши да рискува. Той разказа как снайперистите са били възпрепятствани да преследват човека с чадъра, когато той потънал в тълпа от хора с подобни чадъри.
– Каква, по дяволите, е връзката между тази история и онова, което сме се събрали да обсъждаме? – обади се Дейкър за първи път.
Гърни се усмихна:
– Не знам. Просто имам чувството, че такава съществува. Надявах се, че някой от тук присъстващите ще се окаже достатъчно проницателен, за да я види.
Траут направи многозначителна физиономия.
Булърд взе разпечатката на имейла, в който Гърни бе изброил въпросите си по повод убийствата. Погледът ѝ спря по средата на страницата и тя прочете на глас:
– Всичките ли са с еднаква важност? – тя огледа събраните около масата хора. – Това ми се струва интересен въпрос в контекста на историята с чадъра.