– Не виждам връзката – подхвърли Дейкър.
Булърд отново примигна няколко пъти, сякаш така отхвърляше възможности.
– Да предположим, че не всички жертви са били основните цели.
– А онези, които не са били – какви са били? Грешки? – на Траут очевидно не му се вярваше.
Гърни вече бе проучил тази пътека заедно с Хардуик, а тя водеше до сценарий, твърде малко вероятен, за да се приеме сериозно.
– Не грешки – отвърна Гърни. – Но в известен смисъл са косвени.
– Косвени ли? – повтори Дейкър. – Какво, по дяволите, означава това?
– Все още не знам. Засега това е само въпрос.
Траут шумно отпусна ръцете си на масата.
– Ще го кажа само веднъж. Във всяко разследване идва момент, когато трябва да спрем да поставяме под съмнение основните неща и да се концентрираме върху преследването на извършителя.
– Проблемът тук е – отговори Гърни, – че сериозното поставяне под въпрос така и не е започвало.
– Добре, добре – каза Булърд и вдигна и двете си длани в знак да спрат. – Искам да поговорим за стъпките, които можем да предприемем.
След това се обърна към Клег, който седеше от лявата ѝ страна:
– Анди, запознай ни набързо с онова, което се случва.
– Да, госпожо. – Той извади тънко цифрово устройство от джоба си, натисна няколко клавиша и се вгледа в екрана. – Техническият екип отвори местопрестъплението за общ достъп. Веществените доказателства са прибрани, етикирани и вписани в системата. Компютърът е транспортиран до компютърния отдел. Латентните отпечатъци се обработват чрез ИАСРПО1.Предварителен доклад на съдебния патолог – налице. Доклад от аутопсията и пълни химико-токсикологични изследвания – след седемдесет и два часа. Снимки на местопрестъплението и жертвата – вкарани в системата, както и доклад за инцидента. СИОНП доклад, трета обновена версия, вкаран в системата. Статус на разпитите „от врата на врата“ – четиридесет и осем завършени, очаквани общо шейсет и шест до края на деня. Оригиналните записи са налице, предстои да се направят резюмета. Въз основа на наблюденията на двама очевидци, забелязали превозно средство в стил „Хъмви“ или „Хамър“ в околността, от СМПС2 съставят списъци на собствениците на всички подобни превозни средства, които са регистрирани в централната част на щата Ню Йорк.
– За какво се планира да се използват тези списъци? – попита Траут.
– База данни, в която ще можем да проверим имената по документи за самоличност на всички заподозрени, когато станат достъпни – обясни Клег.
Траут го изгледа скептично, но не каза нищо повече. Гърни се чувстваше неудобно от факта, че вече има отговора, който Клег търси. Обикновено предпочиташе максималната откритост. Но в този случай се страхуваше, че ако го оповести, само ще предизвика отвличане на вниманието и губене на ценно време, като насочи следите към Клинтър.
Клинтър, в края на краищата, не можеше да е Добрия пастир. Той беше странен. Може би луд. Но зъл? Не, почти със сигурност не беше зъл.
Имаше обаче и друга причина да запази мълчание, която бе по-малко обективна. Не искаше да изглежда като човек, който познава Клинтър твърде добре или пък му е твърде близък и са на една „дължина на вълната“. Не желаеше подобна асоциация да хвърли сянка върху него самия. По време на обяда в Бранвил Холдънфийлд вече беше подхвърлила предположението за посттравматично стресово разстройство. В миналото Макс Клинтър също бе получил такава диагноза. На Гърни не му допадаше идеята да му лепват подобни етикети.
Клег беше към края на доклада си:
– Изследват се отпечатъците от гуми на паркинга на „Лейксайд кълижън“, на експертите по превозните средства са изпратени снимки за определяне на съвпадения по оригинално оборудване и резервни части. Разполагаме с добри успоредни отпечатъци. Стискаме палци дължината на полуоските да е уникална – той вдигна поглед от екрана на устройството, от което четеше. – С тази информация разполагам към момента, лейтенант.
– Имаме ли час, в който са обещали да ни се обадят с резултатите от физическия анализ на съобщението на Пастира – мастило, хартия, принтер, латентни отпечатъци по адресния формуляр, вътрешния плик и така нататък?
– Казаха, че ще имат по-голяма яснота в рамките на следващия час.
Булърд кимна:
– А изходящото известяване?
– Едва в началото сме. Имаме предварителен списък с членовете на семействата в биографичните материали, предоставени от агент Дейкър. Доколкото знам, в момента по предложение на господин Гърни се опитваме да се свържем с госпожица Корасон във връзка с нейния списък с актуални телефонни номера. Карли Мадън от сектор „Обществена информация“ помага да се формулира подходящо съобщение.