Преди Гърни да успее да реши кое от двете, тя продължи:
– Аз обаче имам чувството, че има още нещо. Права ли съм?
Той се замисли доколко открито да ѝ отговори.
– Има още нещо. Не ми се иска да ти казвам какво е, защото ме кара да изглеждам глупав, дребнав и обидчив.
Булърд сви рамене:
– Един от основните житейски избори, нали? Можем да изглеждаме готини, отворени и яки, или можем да кажем истината.
– Когато в началото започнах да разглеждам случая „Добрия пастир“, за да помогна на Ким Корасон, попитах Холдънфийлд дали смята, че агент Траут ще е склонен да изслуша моите виждания по въпроса.
– И тя ти е казала, че Траут не би го направил, защото ти вече не си в системата?
– По-зле. „Сигурно се шегуваш“ – това каза. Една незначителна реплика. Една дразнеща незначителна реплика. Вероятно мислиш, че е безумна причина да се вкопча в това нещо и да отказвам да го пусна.
– Естествено, че е безумна. Но сега поне знам какво се крие зад цялото ти упорство – Булърд изяде втора люта чушка. – Да се върнем към тази пробойна в случая, която те държи буден нощем. С какви точно въпроси се бориш в два часа през нощта?
Не се налагаше да обмисля дълго отговора:
– Големите са три. Първо, факторът време. Защо убийствата започват именно тогава, през пролетта на 2000 година? Второ, какви линии на разследването са били прекъснати или изобщо не са подети заради появата на манифеста? Трето, защо „избиването на алчните богаташи“ се е оказало подходяща история за прикриване на онова, което действително се е случило?
Булърд вдигна предизвикателно вежда:
– Ако приемем, че действително се е случило нещо, различно от „избиването на алчните богаташи“ – предположение, на което ти си доста по-голям привърженик, отколкото съм аз.
– Ще ти допада все повече с течение на времето. В интерес на истината...
„Добрия пастир се завърна!“
Изнервящото съвпадение на изявлението, което се разнесе от телевизора над бара, спря Гърни по средата на изречението. Един от мелодраматичните водещи на новините по РАМ си делеше екрана с добре познат сивокос евангелист с прическа в стил Помпадур, преподобния Емет Прънк.
„Според достоверни източници страховитият сериен убиец от северната част на щата Ню Йорк се е завърнал. Чудовището отново броди из провинцията. Преди десет години Добрия пастир сложи край на живота на Харолд Блум с куршум в главата. Преди две нощи убиецът се появи отново. Появи се в дома на вдовицата на Харолд, Рут. Влезе в жилището ѝ посред нощ и забучи в сърцето ѝ шиш за лед.“
Преиграването на мъжа беше колкото привличащо вниманието, толкова и отблъскващо.
„Това е толкова... толкова нечовешко... толкова... излиза извън всякакви граници... Съжалявам, хора, има неща на този свят, които просто ме оставят без думи.“
Той поклати мрачно глава и се обърна към другата половина на разделения екран, сякаш телевизионният евангелист действително седи до него в студиото. „Преподобни Прънк, вие сякаш винаги знаете точните думи, имате точното прозрение. Помогнете ни. Каква е вашата гледна точка за това ужасяващо развитие?“ „Ами, Дан, като при всяко нормално човешко същество, и моите чувства варират по цялата скала от ужас до възмущение. Но аз вярвам, че в Божията икономика всяко събитие има своята цел, колкото и страшно да е това събитие през нашия прост човешки поглед. Някой може би ще ме попита: „Но, преподобни Прънк, каква би могла да е целта на този кошмар?“. А аз ще му отговоря, че от една такава демонстрация на зло може да се научи много за природата на злото в днешния ни свят. Това чудовище няма никакво уважение към жертвите си. Те са плявата, която бива отнесена от повея на неговото своеволие. Те са нищо. Струйка дим. Буца кал. Това е урокът, който Господ разкрива пред очите ни. Той ни показва истинската същност на злото. Да унищожава живота, да го издухва като струйка дим, да го стъпква като буца кал – това е същността на злото! Това е урокът в делата на дявола, който Господ въздига, за да го видят праведните.“
„Благодаря ви, сър – водещият отново се обърна към камерата. – Както винаги мъдри думи от преподобния Емет Прънк. А сега малко важна информация от добрите хора, благодарение на които е възможно излъчването на РАМ Нюз.“
Поредица от шумни хиперактивни реклами зае мястото на „говорещите глави“.
– Исусе! – промърмори Гърни и погледна към Булърд над масата.