Тя срещна погледа му:
– Кажи ми пак, че не работиш с тези хора.
– Не работя с тези хора.
Тя задържа погледа му още малко, а след това направи физиономия, сякаш някоя от чушките я караше да се оригва.
– Нека се върнем към онази твоя теза за линиите в разследването, прекъснати от пристигането на манифеста. Обмислял ли си какви биха могли да бъдат?
– Очевидните неща. Като начало – кой печели от това? Съвсем прост въпрос: кой може да се е възползвал по практичен начин от всичките шест убийства? Той би трябвало да бъде най-отгоре в списъка с нишки, които така и не са били разследвани, след като се е получил манифестът и всички се насочили към идеята за убиец маниак.
– Добре, чух те. Какво друго?
– Връзка. Някаква връзка между жертвите на база средата или миналото им.
– Освен тази за мерцедесите ли?
– Точно така.
Тя изглеждаше скептично настроена:
– Проблемът е, че в такъв случай колите ще останат на втори план. Ако те не са били основният критерий за атаките, би трябвало да става дума за случайност. Малко прекалено за съвпадение, не мислиш ли?
Думите ѝ сякаш дословно повтаряха възражението на Джак Хардуик. Тогава Гърни нямаше отговор, нямаше и сега.
– Какво друго? – попита тя.
– Задълбочени разследвания на всеки отделен случай.
– Какво искаш да кажеш?
– Веднага щом е бил забелязан серийният модел, той е започвал да диктува естеството на разследването.
– Естествено. По какъв друг начин...
– Аз само изброявам непроучените пътеки. Не казвам, че е трябвало да се изследват, а само, че не са.
– Дай ми пример.
– Ако убийствата бяха разглеждани като отделни престъпления, процесът щеше да е съвсем различен. И ти като мен много добре знаеш какво става при всеки случай на предумишлено убийство, в който липсва очевиден мотив или заподозрян. Проучването започва с живота на жертвата и отношенията ѝ с приятели, любовници, врагове, криминални връзки, криминални прояви, лоши навици, лоши бракове, грозни разводи, бизнес конфликти, клаузи по завещанието и разпределяне на имуществото, дългове, финансови проблеми и възможности. С други думи, ровене в живота на жертвата, за да се открият лица и събития, представляващи следствен интерес. Но в този случай...
– Да, да, разбира се, в този случай не е станало нищо подобно. Ако някой обикаля наоколо и стреля по прозорците на случайни мерцедеси посред нощ, няма смисъл да разхищаваш време и пари, за да проверяваш личните проблеми на всяка жертва.
– Очевидно. При наличен психопатологичен модел, особено задействан от нещо толкова просто като лъскава черна кола, търсенето на извършителя психопат се превръща в единствен акцент. Жертвите са само общи компоненти на модела.
Тя го изгледа неотстъпчиво:
– Кажи ми, че не намекваш, че убийствата на Добрия пастир са имали шест различни мотива вследствие на личния живот на всяка от шестте жертви поотделно.
– Това би било абсурдно, нали?
– Да. Точно толкова абсурдно, колкото и идеята, че шестте еднотипни автомобила са подбрани случайно.
– Не мога да споря с теб по този въпрос.
– Добре, тогава. Толкова за непоетите пътища. Преди малко спомена фактора време като един от въпросите, които се въртят в неспокойния ти ум. Имаш ли конкретни идеи по този повод?
– Нищо конкретно в момента. Понякога внимателното вглеждане в това кога се е случило нещо, може да се окаже таен вход към разбирането защо се е случило. Между другото, забележката за неспокойните ми нощи ми напомни нещо, което исках да ти кажа. Оказа се, че Пол Мелани, синът на Бруно Мелани и участник в проекта на Ким, има разрешително за „Пустинен орел“.
– Кога го е получил?
– Нямам достъп до тази информация.
– Наистина ли? – тя замълча. – Като заговорихме за достъпа до информация, мисля, че агент Траут проявява интерес към този въпрос.
– Знам. Губи си времето. Но ти благодаря, че го спомена.
– Той проявява интерес и към плевнята ти.
– Откъде знаеш?
– Дейкър ми каза, че плевнята ти е изгоряла при подозрителни обстоятелства, че следователят по палежите намерил тубата ти за бензин скрита някъде и че трябва да проявя повишено внимание, когато си имам работа с теб.
– И какво ти говори това?
– Че не те харесват особено.
– Какво откритие!
– Матю Траут може да е неприятен враг.
– В живота на всеки понякога вали.3
Булърд кимна, почти се усмихна. След това взе телефона си:
– Анди? Трябва да издириш информация за разрешително за пистолет... Пол Мелани... Да, същият... За „Пустинен орел“... Казаха ми, че има такъв, но големият въпрос е кога го е взел... Датата на първоначалното разрешително... Точно така... Благодаря.