Храниха се в мълчание още известно време, довършиха ордьоврите и голяма част от пицата, а в същото време от трите телевизионни екрана гърмяха кратки представяния на различни риалити програми на РАМ.
Имаше шоу, наречено „Влакче на ужасите“, което явно представляваше състезание между четирима мъже и четири жени. Участниците трябваше да качат и после да свалят, или да свалят и после да качат възможно най-много килограми в рамките на двайсет и шест седмици, като през този период са принудени да са непрекъснато заедно. Предишната победителка беше стигнала от 59 до 118 кг, а след това бе свалила до 58,5 кг, като по този начин бе спечелила и двете бонус награди – „Двойно нагоре“ и „Наполовина надолу“.
Докато Гърни се чудеше дали Америка има специален патент върху медийната лудост, или целият свят колективно си е изгубил ума, телефонът му изпиука. Беше получил текстово съобщение от Ким, в което се казваше да провери електронната си поща за файла с видеозаписа на разговора с Джими Брустър. Като видя името ѝ на екрана, се сети за друга логистична подробност. Обърна се към Булърд, която правеше знак на сервитьора да донесе сметката.
– Предполагам, че ще искаш да провериш в лабораторията в Олбъни и копието на Ким Корасон от новото съобщение на Пастира. Какво искаш да направи с него?
– Къде е тя сега?
– В апартамента на сина ми в Манхатън.
Булърд се поколеба за секунда или две, сякаш складираше този факт в ума си, за да го обмисли по-късно.
– Нека го занесе в централата на нюйоркската полиция, в отдела за връзка с щатската. Като се върнем в управлението, ще ти дам инструкциите, които ще трябва да го придружават.
Гърни се канеше да пъхне телефона обратно в джоба си, когато му хрумна, че Булърд може да се интересува от видеото с Брустър.
– Между другото, лейтенант, преди известно време Ким интервюира Джими Брустър, един от така наречените сираци. Той е този, който...
Тя кимна:
– Който мразел баща си, хирурга. Четох за него в купчината документи, които ми стовари Дейкър.
– Правилно. Е, Ким току-що ми изпрати копие на видеото от интервюто си с него. Искаш ли го?
– Разбира се, че го искам. Можеш ли да ми го изпратиш веднага?
Когато се върнаха в заседателната зала, Траут, Дейкър и Холдънфийлд вече седяха на масата. Въпреки че Гърни и Булърд закъсняха само с няколко минути, Траут хвърли кисел поглед към часовника си.
– Трябва да ходите някъде другаде ли? – попита Гърни с небрежен тон и учтива усмивка, които едва прикриваха опасно високото ниво на враждебност.
Траут предпочете да не отговаря. Дори не вдигна поглед, вместо това започна да побутва с нокът нещо, заклещено между предните му зъби. Веднага след като Булърд и Гърни заеха местата си, Клег влезе в стаята и постави пред лейтенанта лист хартия, който тя огледа с любопитство:
– Означава ли това, че сте започнали да звъните и да предупреждавате хората?
– Правим първоначални обаждания за установяване на контакт – отвърна Клег, – за да разберем кой е наличен и кой не е. Обясняваме на онези, с които успяваме да се свържем директно, че в рамките на един час ще ги потърсим отново с информация, свързана със случая. В случаите, когато попадаме на гласова поща, ги молим да ни се обадят в отговор.
Булърд кимна и отново прегледа написаното:
– Разбирам, че сте говорили директно със сестрата на Рут Блум, докато е пътувала от Орегон до Аврора, с Лари Стърн в Стоун Ридж и с Джими Брустър в Търнуел. А останалите хора от списъка?
– Молби да се обадят са оставени на гласовите пощи на Ерик Стоун, Робърта Рьоткер и Пол Мелани.
– Имаме ли електронните им адреси?
– Мисля, че Ким Корасон ни е предоставила имейлите на всички от списъка ѝ с контакти.
– В такъв случай веднага след съобщенията на гласовите пощи им изпратете имейли. Който не се обади до половин час, да бъде издирен отново. Кажи на Карли, че има петнайсет минути да ми даде черновата. Ако не получите отговор и на второто съобщение, ще трябва да изпратим патрулни коли до всеки физически адрес.
След като Клег забързано излезе от стаята, Булърд си пое дълбоко въздух, облегна се назад на стола и се загледа замислено в Траут:
– Да се върнем към по-трудните въпроси. Да имате някакви идеи по отношение на мотива зад убийството на Рут Блум?
– Същите, които вече казах. Просто погледнете съобщението на Пастира.
– Запаметила съм го наизуст.