Почти можеше да види как препускат мислите ѝ:
– Имаш предвид, че пътят всъщност е бил целта.
– Точно така. Често разменяме местата им – на средствата и на крайния резултат. Действията на Юнабомбъра и на Добрия пастир са напълно логични, ако приемеш, че истинската цел са били самите убийства – емоционалната отплата, а така наречените манифести са оправдания, които им дават възможност да ги извършат.
Тя примигна. Сякаш проверяваше как точно се вписват тези заключения в проекта ѝ.
– Но какво значение има това... от гледна точка на жертвата?
– От гледна точка на жертвата – никакво. За жертвата мотивът не е важен. Особено когато липсва предишна лична връзка между убит и убиец. Куршум в главата, изстрелян от преминаваща по неосветеното шосе анонимна кола, си остава куршум в главата независимо от мотива.
– Ами семействата?
– А, семействата. Ами...
Гърни затвори очи и бавно започна да прехвърля в ума си онези тъжни разговори, един по един. Бяха толкова много през годините. В продължение на десетилетия. Родители. Съпруги. Любовници. Деца. Слисани, зашеметени изражения. Отказ да повярват на ужасната новина. Отчаяни въпроси. Писъци. Стенания. Плач. Гняв. Обвинения. Необуздани заплахи. Блъскане с юмруци по стени. Вторачени пиянски погледи. Безизразни погледи. Възрастни хора, които хлипат като деца. Мъж, който се препъва и залита назад, сякаш са го ударили. И най-лошите от всички – онези, които не показваха никаква реакция. Застинали лица, мъртви очи. Неразбиращи, безмълвни, безчувствени. Обръщат се настрани и палят цигара.
– Ами... – продължи той след малко, – винаги съм смятал, че е най-добре да се знае истината. Предполагам, че на оцелелите членове на семейството би им станало малко по-леко, ако имат ясна представа защо любимият им човек е бил убит. Искам обаче да запомниш това: аз не твърдя, че съм наясно защо Юнабомбъра и Добрия пастир са извършили убийствата. Вероятно и те самите не знаят. Сигурен съм само в едно: причината не е онази, която твърдят, че е...
Тя се вгледа в него над масичката за кафе и като че искаше да го попита още нещо, дори отвори уста, за да зададе въпроса, но в този миг някъде в горната част на къщата нещо изтропа приглушено. Тя млъкна и се заслуша, изпънала сковано гръб.
– Какво според теб беше това? – попита след няколко секунди и посочи към мястото, откъдето се бе разнесъл звукът.
– Нямам представа. Изпукала е някоя тръба за топлата вода?
– Така ли звучи?
Гърни сви рамене:
– Според теб какво е?
Ким не отговори, така че той запита:
– Кой живее отгоре?
– Никой. Или поне се предполага, че не живее никой. Изгониха последните наематели, после те се върнаха, ченгетата нахлуха в апартамента, ония се оказаха гадни наркопласьори и ги арестуваха до един, но сигурно вече са ги пуснали – така че кой знае?! Този град е пълен ужас.
– Значи горе не живее никой?
– Да. Поне би трябвало. – Тя се загледа в масичката и спря поглед върху отворената кутия с пицата. – Боже! Това изглежда отвратително. Да я претопля ли?
– За мен няма нужда.
Канеше се да добави, че трябва да тръгва, но осъзна, че изобщо не е стоял дълго. Притежаваше тази склонност и преди – желанието да прекарва възможно най-малко време с други хора, – но през последните шест месеца и тя, подобно на други негови склонности, се беше влошила.
Взе лъскавата синя папка и отбеляза:
– Не съм сигурен дали ще успея да прегледам всичко още сега. Струва ми се, че е доста подробно.
По лицето ѝ, подобно на облак в ясен ден, се мярна разочаровано изражение, което веднага изчезна.
– Може би довечера? Имам предвид, че можеш да я вземеш и да я погледнеш, когато ти остане време.
Реакцията ѝ му въздейства странно – единствената подходяща дума за състоянието му беше „трогнат“. По същия начин се бе почувствал и докато тя му разказваше как е стеснила фокуса и се е спряла на убийствата, извършени от Добрия пастир. Сега разбра на какво се дължи това усещане.
Беше предизвикано от факта, че е посветила на този проект цялото си сърце, от енергията, от вярата, от ярката ѝ, изпълнена с решителност младост. Както и от факта, че го прави сама. Сама в тази опасна къща, в отдалечен квартал, преследвана от някакъв подлец. Гърни предполагаше, че комбинацията от решителност и уязвимост в Ким разбужда закърнелите му бащински инстинкти.