– Тогава знаете какъв е мотивът не по-зле от мен. Дебютът на „Сираци на убийствата“ по РАМ онази вечер го е улучил по най-чувствителното място и е възкресил цялата мисия „Убий богатите“.
– Доктор Холдънфийлд? Вие съгласна ли сте?
Ребека кимна сковано:
– В общи линии, да. По-конкретно бих казала, че предаването е възкресило негодуванието му. Строшило е язовирната стена, която е задържала емоциите му под контрол през последните десет години. А после яростта му е започнала отново да се влива в манията му за социална несправедливост и резултатът е убийството.
– Интересна гледна точка – отбеляза Булърд. – Дейв? Ти как го виждаш?
– Хладнокръвно, пресметнато, с избягване на риска – обратното на описаното от Ребека. Никаква ярост. Само рационалност.
– А изцяло рационалният мотив за убийството на Рут Блум е...?
– Да спре работата по „Сираците“, тъй като тя представлява заплаха за него.
– И каква е тази заплаха?
– Или нещо, което Ким може да открие, докато продължава да интервюира хората, или нещо, което някой зрител би могъл да осъзнае, докато гледа сериала по телевизията.
Скептицизмът на Булърд се върна:
– Имаш предвид някаква връзка между жертвите ли? Нещо друго освен колите им? Току-що обсъдихме проблема с...
– Може да не е връзката като такава. Заявената цел на Ким – при това широко рекламирана – бе да се разкрият последиците от убийството в живота на живите. Може би в настоящия живот на тези семейства има нещо, което убиецът не иска да се разкрива – нещо, което би могло да насочи към самоличността му.
Траут се прозя.
Може би, ако не го беше направил, Гърни нямаше да се изкуши да добави последната възможност:
– А може би убийството в комбинация с обяснителното съобщение е направено с цел всички да продължат да мислят за нападенията на Добрия пастир по стария, общоприет начин. Може би е усилие да се блокира възможността някой най-после да започне разследването, което е трябвало да бъде проведено тогава.
В очите на Траут проблесна гняв:
– Ти откъде, по дяволите, знаеш какво е трябвало да бъде направено тогава?
– Със сигурност ми е ясно, че сте разглеждали случая точно така, както е искал Добрия пастир, и сте действали по съответния начин.
Траут рязко се изправи:
– Лейтенант Булърд, от този момент нататък случаят минава под федерален контрол. Хаосът и налудничавите теории, които насърчавате тук, не ми оставят никакъв избор. – Той посочи Гърни. – Този човек е тук по ваша покана. Той няма официален статут. Неведнъж е изразявал шокиращо неуважение към Бюрото. Има голяма вероятност да се превърне в централното действащо лице по обвинение в престъпление – палеж. Освен това може да се окаже, че е получил незаконно изтекли от ФБР и БКР материали. Претърпял е мозъчна травма и може да има физически и психически увреждания на възприятията и преценката си. Отказвам да губим повече време за обсъждане на каквото и да било с него или в негово присъствие. Ще говоря с началника ви майор Форбс за преразпределяне на отговорността в разследването.
Дейкър се изправи до Траут. Изглеждаше доволен.
– Съжалявам, че се чувствате по този начин – спокойно каза Булърд. – С това изказване на противоположни гледни точки целях да ги сравня и да проверя силните им страни. Как мислите, постигнах ли целта си?
– Беше загуба на време.
– Траут ще стане известен – заяви Гърни с ледена усмивка.
Всички го погледнаха.
– Ще влезе в историята на ФБР като единственият старши агент, поемал два пъти разследването на един и същи случай – и успял да го провали и двата пъти.
Нямаше сбогувания, нито ръкостискания.
Трийсет секунди по-късно Гърни и Булърд останаха насаме в стаята.
– Колко си сигурен? – попита го тя. – Колко си сигурен, че ти си прав, а всички останали грешат?
– Около деветдесет и пет процента.
Веднага щом чу собствените си думи, го обхвана дълбоко съмнение. Изведнъж му се стори, че фактът, че е толкова сигурен при тези неясни обстоятелства, е признак на маниакална свръхувереност.
Канеше се да я попита кога очаква регионалният клон на ФБР да поеме действителния контрол, когато Клег се появи на вратата. Очите му бяха разширени и в тях се четеше онази смесица от тревожност и неотложна спешност, която може да се види само на лицата на младите ченгета.
Булърд погледна нагоре:
– Да, Анди?
– Още едно убийство. Ерик Стоун. Вътре в къщата му, точно пред входната врата. Шиш за лед в сърцето. Малка пластмасова зебра на устните му.