1 Интегрирана автоматизирана система за разпознаване на пръстови отпечатъци, на анг. Integrated Automated Fingerprint Identification System (IAFIS) – б. пр.
2 Сектор „Моторни превозни средства“, на англ. Department of Motor Vehicles (DMV) – б.пр.
3 Into Each Life Some Rain Must Fall – песен на The Ink Spots и Ела Фицджералд от 1944 г., чието заглавие е заимствано от стих в поемата „Дъждовен ден“ на Хенри Лонгфелоу (1807 – 1882). – б. р.
Глава 37
Готов да убива
– О, боже! – възкликна Мадлин и се намръщи. – И кой го е намерил там?
Беше застанала край мивката и държеше в ръце гевгир с полуизцедени спагети. Гърни седеше на висок стол срещу нея. Разказваше ѝ най-лошите моменти, трудностите и сблъсъците, които му се бяха случили – нещо, което не беше обичайно за него. И никога не бе било. Обвиняваше за това гените си. Баща му никога не признаваше, че нещо го безпокои, никога не признаваше, че изпитва страх, гняв или объркване. „Думите са сребро, но мълчанието е злато“, беше любимият му афоризъм. Всъщност Гърни смяташе, че именно това е прословутото златно правило1, чак докато влезе в гимназията и научи кое е истинското. Първата му инстинктивна реакция беше да не казва нищо за онова, което чувства. Напоследък обаче се опитваше с – мънички крачки – да превъзмогне този навик. Нараняванията му от есента на предната година бяха намалили поносимостта към стреса и беше открил, че споделянето на някои мисли и чувства с Мадлин сякаш му помага и облекчава напрежението. Така че сега седеше на един стол до мивката и макар да се чувстваше неудобно, разказваше безпокойствата от деня и отговаряше на въпросите, доколкото можеше:
– Намерил го един от клиентите му. Стоун се издържаше като майстор пекар, правеше сладки за някои местни хотелчета. Една собственичка на хотел дошла да вземе поръчката си, бисквити с джинджифил. Забелязала, че входната врата не е напълно затворена. Когато Стоун не отговорил на почукването, тя отворила вратата. И той бил там. Точно като Рут Блум. По гръб в антрето. И точно под гръдната му кост стърчала дръжката на шиш за лед.
– Боже, какъв ужас! Тя какво направила?
– Очевидно се е обадила в полицията.
Мадлин поклати бавно глава, а след това примигна, сякаш изненадана, че още държи гевгира. Изпразни димящите спагети в плато за сервиране.
– И така ли приключи денят ти в Саспарила?
– Общо взето.
Съпругата му отиде до печката и взе тигана, в който сотираше аспержи и гъби. Изсипа сместа върху спагетите и остави празния тиган в мивката.
– Онзи Траут, с когото каза, че имате пререкания – колко точно си разтревожен?
– Не съм сигурен.
– Звучи като досаден задник.
– О, в това няма никакво съмнение.
– Но се притесняваш, че може да бъде опасен задник?
– Може и така да се каже.
Тя донесе платото с юфка, аспержи и гъби на масата, после взе чинии и сребърни прибори.
– Това е всичко, което сготвих тази вечер. Ако искаш да добавиш месо, в хладилника има кюфтета.
– Така е добре.
– Защото останаха много кюфтета и...
– Наистина, добре е така. Идеално е. Между другото, забравих да спомена – предложих на Кайл да се върнат тук с Ким за няколко дни.
– Кога?
– Сега. От тази вечер.
– Имах предвид кога им го предложи?
– Обадих се на път за вкъщи от Саспарила. Фактът, че са получили онова съобщение по пощата, означава, че подателят знае къде живее Кайл. Затова си помислих, че може би ще е по-безопасно...
Мадлин се намръщи:
– „Подателят“ знае къде живеем и ние.
– Ами просто... ще се чувствам по-добре, ако са тук. Може би заради предимството да сме повече хора заедно.
Храниха се мълчаливо в продължение на няколко минути. После Мадлин остави вилицата и макар чинията ѝ да бе наполовина пълна, я побутна към центъра на масата. Гърни я погледна:
– Има ли нещо?
– Дали има нещо?! – тя го изгледа невярващо. – Ти наистина ли ми зададе този въпрос?
– Не, исках да кажа, че... Божичко, не знам какво искам да кажа.
– Изглежда, че целият ад се е продънил – отбеляза тя. – Съвсем буквално.
– Не мога да не се съглася.
– Е, какъв е планът ти?
Беше му задала същия въпрос след опожаряването на плевнята. Сега беше още по-обезпокоително, защото ситуацията се бе влошила с ужасяваща бързина. Хора умираха със забити в сърцата шишове за лед. Екипът от ФБР беше настроен по-скоро да клевети Гърни и да се защитава, отколкото да разкрива истината. Холдънфийлд му бе нанесла коварен удар с онова за „мозъчната травма“ и „психическото увреждане“ – боеприпаси, които беше предоставила на Траут. В момента Булърд му бе поне наполовина съюзник, но Гърни знаеше колко бързо може да се изпари този съюз, ако тя реши, че е в неин интерес да сключи примирие с Траут.