– Не, Джими, не мога.
– О, мисля, че би могла, ако опиташ – но аз ще ти кажа. Пазя всеки цент, за да го дам на Добрия пастир, ако някога изобщо го заловят.
– Искаш да дадеш парите на баща си на онзи, който го е убил?
– До последния кървав цент. От това би излязъл един хубав фонд за правна защита, не мислиш ли?
1 Има се предвид т.нар. златно правило на нравствеността, което гласи: „Не прави на другите онова, което не искаш да правят на теб“ (негат. форма) и „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“ (позит. форма). – б. пр.
2 Обучението по медицински специалности в САЩ започва със задължителна 4-годишна подготвителна програма, наречена pre-medical – б. пр.
3 Американска онлайн брокерска къща – б. пр.
Глава 38
Удушвача от Белите планини
Видеото продължаваше още десет или петнайсет минути, но нищо от останалата част на разговора не се доближаваше като въздействие до оповестения план за наследството на д-р Джеймс Брустър. След кратко обсъждане на настоящия източник на доходи, с които Джими плащаше сметките си – малка фирма за уебдизайн и консултантски услуги в областта на електрониката – интервюто постепенно се изчерпа. Записът завършваше с Ким, която със сериозно изражение на лицето пожела на Джими довиждане и обеща скоро да го потърси отново.
– Божичко! – каза Гърни, изключи компютъра и се облегна на стола.
Мадлин въздъхна:
– Толкова изпълнен с вина.
Той я изгледа с любопитство:
– Вина ли?
– Мразел е баща си, вероятно е искал да умре. Може би дори е искал някой да го убие. А после баща му наистина е бил убит. Трудно е да избягаш от подобно нещо.
– Дори и да не е имал нищо общо с това... – Гърни размишляваше на глас.
– Само че в известен смисъл е имал. Когато мечтата му се е сбъднала, не е имало как да избяга от факта, че това е била неговата мечта. Получил е онова, на което се е надявал.
– В онова видео забелязах много повече гняв, отколкото вина.
– От гнева не боли толкова, колкото от вината.
– Нима е избор?
Тя го изгледа продължително, преди да отговори:
– Ако можеш да останеш завинаги фокусиран върху факта, че баща ти е извършил такива ужасни неща, че е заслужавал да умре, можеш да му се ядосваш вечно, вместо вечно да се чувстваш виновен, че си поискал да умре.
Гърни имаше неприятното усещане, че съпругата му казва нещо, което важи не само за Джими Брустър, но и за собствените му ледени отношения с покойния му баща – човек, който го игнорираше като дете, и когото той на свой ред игнорира в по-късен етап от живота си. Това обаче беше мрачна територия, в която нямаше желание да навлиза точно сега. Обширната територия на проблемите между баща и син беше блато, в което лесно би могъл да затъне.
Фокусът наистина беше всичко. Следователно – повече въпроси, повече действие.
Излезе от кабинета и се насочи към кухнята, за да вземе мобилния си телефон. Лейтенант Булърд разполагаше с интервюто на Брустър от обяд. Със сигурност беше проявила достатъчно любопитство и го бе изгледала досега. Странно беше, че още не се е обадила, за да го обсъдят. А може и да не е толкова странно, като се има предвид променящият се натиск в ситуацията. Както и нестабилната политика. Може би беше добра идея да ѝ звънне, колкото да провери политическия пулс. Или пък щеше да изпрати по-добро послание, ако изчака тя да се обади?
От избор между двата варианта го спаси онова, което видя през прозореца на кухнята – Ким се изкачваше с червената мазда по хълма покрай останките от плевнята, а зад нея идваше Кайл на своя мотор.
Когато приближиха разчистеното пространство край къщата, маздата се раздруса със силен трясък, докато преодоляваше сринала се навътре дупка на мармот по грубия път през пасището. Когато излезе от колата, след като я бе паркирала до субарото на Гърни, Ким не показваше признаци да е усетила друсването. Тя тръгна към вратата, където бе застанал домакинът. От тревожните бръчки покрай устата и очите ѝ ставаше ясно, че я безпокоят много по-сериозни неща от евентуална повреда в задния мост. Гърни долови подобна тревога и в мрачното, прекомерно внимание, което Кайл вложи при застопоряването на мотоциклета върху стойката. Ким застана лице в лице с Гърни и прехапа устни сякаш за да не заплаче: