– Съжалявам за цялата тази откачена емоция.
– Всичко е наред.
– Не разбирам какво става.
Имаше вид на уплашено дете, което търси опрощение за престъпления, твърде сложни, за да може да ги разбере. Кайл стоеше зад нея и сега собственото му притеснение беше очевидно от начина, по който стискаше зъби. Гърни се усмихна толкова топло, колкото можеше:
– Влезте в къщата.
Влязоха в кухнята през коридора до килерчето, а Мадлин дойде от срещуположния. Беше облечена с дрехите, които Гърни наричаше „клиничния костюм“ – тъмнокафяви, шити по поръчка панталони, и бежово яке, облекло, значително по-дискретно и по-професионално от предпочитаната ѝ какофония тропически цветове.
Тя се усмихна леко на Ким и Кайл:
– Ако сте гладни, в хладилника има разни неща.
После отиде до бюфета и взе голямата платнена чанта за пазар, която по принцип ползваше, за да носи всичките си вещи. На торбата имаше лого – симпатична на вид коза, около която бяха изписани думите „Подкрепа за местното земеделие“.
– Трябва да се върна до два часа – подхвърли на излизане.
– Бъди внимателна! – извика Гърни подире ѝ.
После погледна към Ким и Кайл. Очевидно бяха уморени, напрегнати и уплашени.
– Откъде е разбрал? – попита Ким.
Явно въпросът толкова много я занимаваше, че тя приемаше, че значението му е ясно за всички.
– Искаш да кажеш как Пастира е разбрал, че може да ви изпрати нещо на адреса на Кайл?
Тя кимна бързо:
– Не мога да понасям идеята, че ни е следвал, че ни е наблюдавал. Прекалено е зловещо.
Младата жена започна да трие ръцете си, като че ли се опитваше да се стопли.
– Не е по-зловещо от онова записче на стълбището, или от капките кръв в кухнята, или от ножа в мазето ти.
– Но всички онези неща бяха дело на Роби. Задникът Роби. Това... Това е убиецът... Който е убил Рути... И Ерик... С шишове за лед! О, боже мой... Дали ще убие всички, с които говорих?
– Надявам се, че не. Сега обаче може би ще е добра идея да запалим камината. Тук става доста хладно, когато слънцето залезе.
– Аз ще се погрижа – заяви Кайл, като че обзет от отчаяно желание да свърши нещо полезно.
– Благодаря. Ким, защо не се опиташ да си починеш на онова кресло, което е най-близо до камината. На него има вълнено одеяло. Ще сложа кафе.
Десет минути по-късно Гърни седеше с Ким и Кайл в креслата, разположени в полукръг около камината. Успокояващата миризма на черешово дърво, жълточервеникавите пламъци в търбуха на желязната камина, както и димящите чаши с кафе в ръцете им внасяха известна доза успокоение, намек, че хаосът може би наистина си има граници.
– Напълно съм сигурен, че никой не ни е преследвал, когато тръгнахме от тук надолу към града – каза Кайл. – И съм уверен, че и днес никой не ни проследи от града до тук.
– Как можеш да си сигурен? – въпросът на Ким бе по-скоро молба за успокоение, отколкото предизвикателство.
– Защото бях зад теб през целия път, като от време на време бях съвсем близо, а понякога изоставах значително. И непрекъснато проверявах. Ако някой ни следваше, щях да го видя. А когато слязохме от шосе 17 при Роско, изобщо не се забелязваше движение.
Обяснението на Кайл сякаш леко намали тревогата на Ким. То обаче повдигна други възможности в ума на Гърни, но той реши да ги запази за себе си, поне за момента, тъй като не биха подобрили емоционалното състояние на Ким.
– Преди няколко минути спомена за Роби Мийс – каза той. – Чудех се... Колко е общувал с Джими Брустър?
– Не особено.
– Не е ли заснел той видеото, което ми изпрати?
– Да, така е, само че помежду им не се получи никак добре. Несигурността на Роби тъкмо беше започнала да надига грозната си глава.
– Как?
– Колкото повече контактуваше Роби с хората, участващи в проекта ми, толкова повече жадуваше за одобрението им. Именно тогава започнах да забелязвам едно негово лице, което не бях виждала преди – истински подмазвач, поклонник на парите. Мисля, че и Джими го разбра. А пък Джими беше така войнствено настроен срещу всичко това.
– На кого се подмазваше?
– Общо взето, на всички. На Ерик Стоун, докато не разбра, че цялото му имущество е ипотекирано за сума, по-голяма от стойността му. После на Рути, която беше уязвима и имаше достатъчно пари, за да го заинтересува – тя поклати глава. – Такова гнусно копеленце се оказа и го криеше толкова добре през първите няколко месеца от познанството ни.