Последва най-дългото мълчание досега.
– Там ли си, Джак?
– Тук съм. Размишлявам над това в какъв невероятен, шибан трън в задника започват да се превръщат тези твои молбички.
– Знам.
– Вижда ли им се краят в обозримото бъдеще?
– Както казах и преди, очевидно е, че времето ми изтича. Така че, да, краят се вижда. По един или друг начин. Имам може би още един ден.
– За какво?
– За да разбера всичко. Или да бъда погребан под него завинаги.
Нова пауза, този път не така дълга.
Хардуик кихна, после си издуха носа:
– Случаят „Добрия пастир“ е отпреди точно десет години. И ти планираш да го разрешиш в следващите двайсет и четири часа?
– Не мисля, че са ми останали други възможности. Между другото, Джими Брустър каза на Ким, че е имал алиби за убийствата на Добрия пастир. Случайно да знаеш какво е?
– Трудно се забравя такова нещо. Убийството на Брустър беше последното в този случай, при което БКР уведоми близките роднини. Докторът беше застрелян в Масачузетс, но синът живееше тук, така че ние трябваше да му съобщим. След това ФБР пое контрола на разследването, което тогава стана междущатско.
– И кое беше толкова незабравимо?
– Фактът, че алибито на Джими звучеше по-скоро като мотив, поне що се отнася до баща му. Джими бил в окръжния арест, когато станали първите четири нападения. Не успял да събере парите за гаранцията си по дело за притежаване на ЛСД, а пък баща му отказал да помогне, оставил го да седи зад решетките няколко седмици. Най-после Джими накарал своя бивша приятелка да намери пари за гаранцията и бил освободен – кипящ от гняв – приблизително три часа, преди баща му да бъде убит.
– Бил ли е някога заподозрян?
– Не съвсем. Убийството на д-р Брустър напълно съответстваше по начин на извършване с останалите. А нямаше как Джими да ги е изкопирал, защото в онзи момент не бяха разгласени никакви подробности.
– Следователно можем да забравим за Джими.
– Така изглежда. Жалко, в определен смисъл. Иначе можеше чудесно да се впише в една от онези възможности от твоя списък.
– Какво искаш да кажеш?
– Въпроса ти дали всички жертви на Добрия пастир са еднакво важни. Е, ако имаше начин Джими да е убил всичките, баща му би бил най-важният, а пък останалите – един вид емоционално разпростиране – хора, шофиращи същия тип кола като баща му, и съответно също толкова презрени, еднакво подходящи за убиване в изкривеното му съзнание. Мишени копия. Виновни по асоциация. – Той замълча. – О, майната му! Какви ги дрънкам? Това са само някакви психарски глупости.
Глава 39
Кръв и сенки
Когато се прибра след срещата в клиниката, изтощена и възмутена, Мадлин сякаш беше на някаква собствена дължина на вълната. След няколко коментара за нещастията, които са неотменна част от бюрокрацията, тя се насочи към леглото с „Война и мир“ под мишница.
Малко след това Ким спомена, че иска да е свежа и отпочинала за срещата си с Руди Гец на следващия ден, пожела лека нощ и се качи горе.
Кайл я последва.
След като чу Мадлин да щраква ключето на нощната си лампа, Гърни затвори камината, провери дали вратите и прозорците са заключени, изми няколко чаши, които бяха оставени в мивката, прозя се и реши, че е време и той да си ляга.
Колкото уморен и претоварен да се чувстваше, лягането беше едно, заспиването – съвсем различно нещо. Главното въздействие на това да лежи на тъмно бе създаването на безгранично пространство, из което елементите на случая „Добрия пастир“ можеха да се вихрят на воля, без никаква връзка с реалния свят. Краката му бяха едновременно потни и студени. Искаше му се да си обуе топли чорапи, но не можеше да се мотивира достатъчно, че да се измъкне от леглото. Докато гледаше мрачно през големия прозорец без пердета, който бе най-близо до него, му се стори, че сребърната лунна светлина покрива горното пасище като фосфоресценцията на мъртва риба.
Накрая безпокойството го принуди да стане и да се облече. Отиде и седна в едно от креслата близо до камината. Тя поне беше приятно топла. Няколко червени въгленчета блестяха, разпилени върху решетката. Сега, когато седеше, мислите му като че ли се стабилизираха. Сякаш позата предлагаше по-стабилна основа, от която да подходи към случая.
Какво знаеше със сигурност?
Знаеше, че Добрия пастир е интелигентен, не губи самообладание, когато се намира под напрежение, както и че се стреми към избягване на риска. Планираше изчерпателно и беше педантичен в изпълнението. Изпитваше пълно безразличие към човешкия живот. Беше твърдо решен да попречи „Сираци на убийствата“ да бъде излъчено. Еднакво умело боравеше с огромен като топ пистолет и с далеч „по-интимно оръжие“ като шиша за лед. Избягването на риска беше характеристиката, към която Гърни се връщаше отново и отново. Дали това беше ключът? То сякаш бе в основата на толкова много от аспектите в случая. Търпеливото издирване на съвършените места за нападенията например; изборът само на леви завои, за да се избегне шансът от сблъсък след изстрела; скъпоструващото решение да се отърве от всяко оръжие след еднократна употреба; фактът, че при убийството на Блум бе предпочел непривличащо вниманието място за паркиране вместо по-удобно; както и това, че всеки път влага време и сериозно обмисляне в създаването на сложни димни завеси – като се започне от самия манифест и се стигне до подправения статус на страницата на Рут във Facebook.