– Ще го прегледам довечера – каза.
– Благодаря.
В далечината отново се разнесе глухо пърпорене от перките на хеликоптер, усили се, мина покрай тях, после пак затихна. Ким прочисти нервно гърлото си, стисна ръце в скута си и произнесе с очевидно затруднение:
– Исках да те попитам нещо. Нямам представа защо ми е толкова трудно.
После рязко тръсна глава, сякаш показваше неодобрение към собственото си объркване.
– Какво има?
Ким преглътна:
– Може ли да те наема? Пък било и само за ден?
– Да ме наемеш ли? За какво?
– Зная, че не звучи смислено. Ох, неудобно ми е – знам, че не би трябвало така да те притискам, но това е важно за мен.
– Какво искаш да направя?
– Утре... дали не би могъл случайно да дойдеш с мен? Не е нужно да правиш каквото и да било. Работата е там, че утре имам две срещи. Едната е с човек, когото бих искала да интервюирам, а другата – с Руди Гец. От теб искам единствено да бъдеш там – да ме чуеш, да чуеш и тях – а след това да ми кажеш какво ти подсказва инстинктът, да ме посъветваш... Не знам, просто... Не говоря много свързано, нали?
– Къде ще се състоят тези срещи? – попита я той.
– Ще го направиш ли? Ще дойдеш ли с мен? О, боже, благодаря ти, благодаря! Всъщност не са много далеч от дома ти – тоест, не са и особено близо, но не и твърде далеч. Първата е в Търнуел с Джими Брустър, който е син на една от жертвите. А пък Руди Гец живее на около петнайсет километра оттам, на планински връх, който гледа към язовира „Ашокан“. Първо ще се видим с Брустър в десет сутринта, което значи, че трябва да те взема около осем и трийсет. Става ли така?
Първата му автоматична реакция беше да откаже превоза и да вземе собствената си кола. Само че беше по-логично да се възползва от пътуването, за да ѝ зададе въпросите, които със сигурност щяха да му хрумнат междувременно. Да придобие по-добра представа за онова, в което се забърква.
– Добре – отвърна. – Няма проблем.
Вече съжаляваше за решението да се замеси, дори и само за ден, но не беше в състояние да откаже.
– В предварителния бюджет, който договорих с РАМ, има перо за консултантски разходи, така че мога да ти платя 750 долара за този един ден. Надявам се, това да е достатъчно.
Канеше се да ѝ каже, че не е необходимо да му плаща, че не го прави заради парите. Тонът ѝ обаче беше делови и сериозен и Гърни прецени, че тя явно иска нещата да станат по този начин.
– Добре – съгласи се отново. – Няма проблем.
Малко по-късно, след неособено свързан разговор за живота ѝ в университета и прословутия проблем с наркотиците в Сиракуза, Гърни се надигна от стола и повтори обещанието си да се видят на следващата сутрин.
Тя го изпрати до вратата, стисна здраво ръката му и отново му благодари.
Докато слизаше по стъпалата към напукания тротоар, зад гърба му се разнесе щракването на двете тежки ключалки. Огледа в двете посоки мрачната улица, която беше мръсна и покрита с нещо, прилично на сол. Предположи, че са засъхналите остатъци от онова, с което я бяха посипали, за да се стопи снегът от предната вечер. Във въздуха се усещаше парлива миризма.
Качи се в колата, завъртя ключа и включи джипиеса за упътване към дома. Измина приблизително една минута, докато устройството се свърже със сателита и започне да получава сигналите. Гърни тъкмо слушаше първите инструкции, когато чу трясък от отварянето на врата. Вдигна поглед и видя Ким, която се втурна през прага. На последното стъпало пред къщата младата жена политна и се просна на тротоара. Когато Гърни се добра до нея, тя вече се изправяше, използвайки близката кофа за боклук за опора.
– Добре ли си?
– Нямам представа... глезенът ми... – Ким дишаше тежко и явно бе уплашена.
Той я подхвана за раменете и се опита да ѝ помогне:
– Какво стана?
– Кръв... в кухнята.
– Какво?
– Кръв. На пода на кухнята.
– Има ли някой вътре?
– Не. Не знам. Не видях никого.
– Колко кръв?
– Нямам представа. Капки по пода. Като следа. Води до антрето отзад. Не съм сигурна.
– И не видя никого, не чу нищо, така ли?
– Не, мисля, че не.
– Добре. Сега си добре. В безопасност си.
Тя започна да примигва. В очите ѝ се виждаха сълзи.
– Всичко е наред – меко повтори той. – Добре си. В безопасност си.