Гърни изпълзя изпод колата, свали я от рампите, влезе в къщата и върна ключовете на Ким в чантата ѝ.
Трябваше да помисли малко. Откритието, че на маздата е сложен предавател, не променяше коренно играта, но със сигурност добавяше ново тревожно измерение. И изискваше да вземе решение дали да го остави там.
Докато се опитваше да навърже възможните последствия от всеки вариант, на заден фон в ума му се тълпяха купища други проблеми. Реши първо да се отърве от тях, поне временно, с едно телефонно обаждане.
Часът беше 11,30 вечерта, а шансовете Хардуик да вдигне – много малки, но оставянето на съобщение щеше да подейства добре на Гърни, да му помогне да си прочисти съзнанието.
Както и очакваше, обаждането му беше прехвърлено на гласова поща.
„Здрасти, Джак, имам към теб още въпроси от типа „трън в задника“. Съществува ли леснодостъпна база данни с пътните нарушения и актовете преди десет години? По-конкретно – интересуват ме глоби за прикрити номера, издадени в окръзите в северната част на щата през периода на убийствата на Добрия пастир. Освен това има ли някакъв напредък с подробностите за Удушвача от Белите планини?“
След като остави съобщението, отново започна да обмисля ситуацията с джипиес локатора. Фактът, че е свързан с електрическата система на автомобила (а не е на батерия с ограничен живот), означаваше, че може да е бил монтиран доста отдавна и все още да работи. Въпросите по повод самото инсталиране бяха: Кога? Защо? и От кого?. Без съмнение ставаше дума за същия човек, който следеше бръмбарите в апартамента на Ким. Възможно беше да е бившето гадже, маниакалният преследвач, но Гърни имаше усещането, че ситуацията вероятно е по-сложна от това. Всъщност напълно възможно беше да...
Отиде до килера, облече работното яке и отново излезе навън, на паркинга.
Премести рампите от мястото им пред маздата, пред своето субару. Беше забравил ключовете и фенерчето, така че се върна в къщата и ги взе. След това запали колата си и отново повтори процеса с проверката.
Донякъде очакваше да намери подобно проследяващо устройство. Претърси внимателно цялата предна част на шасито, но не откри нищо. Отвори капака и провери и при двигателя. Пак нищо. Огледа всички кабели, които тръгваха от акумулатора, но не видя нито един, който да не си е на мястото. Като последно уверение реши да премести рампите отзад и да качи и задницата на колата на тях. После се плъзна отдолу с фенерчето.
И тя беше там. Втора черна кутия, малко по-голяма от първата, за да вмести и батерия, закрепена с магнит на задната броня. Марката и общите спецификации, отпечатани отстрани, показваха, че устройството е от същия производител и е функционално еквивалентно на онова в колата на Ким с изключение на източника на захранване. Причината за тази разлика можеше да има редица обяснения, но очевидното беше различното време за монтиране – поне половин час за варианта с кабела и буквално секунди за този с батерията.
При еднакви други показатели предавателят с жици беше по-добрият вариант. Следователно човекът, който ги е инсталирал, може би е имал по-голям достъп до колата на Ким, отколкото до субарото. Което, разбира се, извикваше мисълта за Мийс.
Вече беше минало полунощ, но за сън и дума не можеше да става. Гърни взе един бележник и химикалка от бюрото в кабинета си и прекара известно време, заврян под всяка от двете коли. Преписваше данните за проследяващите устройства, така че да провери параметрите им на работа от интернет страницата на производителя.
Джипиес тракерите работеха, общо взето, по един и същи начин – предаваха координатите на местоположението, които се показваха като иконка на картата и можеха да се видят чрез подходящ софтуер на почти всеки компютър с интернет връзка. Разликата в цените между моделите, налични на пазара, беше свързана с обхвата, прецизността при определяне на местоположението, сложността на използвания софтуер и точността в реално време. Дори при много добри параметри и ефективност технологията беше станала сравнително евтина и следователно достъпна за почти всеки, който я иска.
Докато се измъкваше изпод маздата за втори път тази нощ, Гърни усети на дясното си бедро вибрация, която го стресна. Инстинктивно я свърза с онова, което правеше, и си помисли, че по някакъв начин е била предизвикана от проследяващото устройство. Миг по-късно осъзна, че звъни телефонът му. Беше го сложил на вибрация, за да не събуди всички в къщата, когато Хардуик му се обади.