– Може да е Роби. Но аз бих заложил на Пастира.
Тя изглеждаше разтревожена, но после дръзко кимна:
– Добре. Какво трябва да кажем, че той да го чуе?
– Искам да научи, че ще бъда на съвсем изолирано място, в много уязвимо положение. Искам да повярва, че ситуацията му предлага уникалния шанс да се отърве от мен и Макс Клинтър – че има нужда да се отърве от нас и никога няма да му се предостави по-добър момент за целта.
– И докато седим у нас в апартамента, ти ще ми кажеш някои неща с надеждата, че той ни слуша?
– Или че ще ни слуша по-късно. Предполагам, че записва предаваното от бръмбарите на устройство, което се активира от глас, и вероятно го прослушва два-три пъти на ден. Колкото до „казването на някои неща“ – ще трябва да разкрием информацията по по-фин начин, не просто да ти я кажа. Нуждаем се от сюжет за прикритие, емоционална динамика, причина, поради която сме в апартамента ти, някакво напрежение. Обичаен, небрежен реализъм. Трябва да го накараме да усети, че чува неща, които се предполага, че не би трябвало да чуе.
Когато пристигнаха в къщата на Гърни малко след три часа, Кайл седеше пред компютъра в кабинета, а около него бяха разхвърляни разпечатки на документи, блекбъри, айфон и айпад. Той ги поздрави, без да откъсва поглед от екрана, на който бяха отворени някакви таблици:
– Привет, хора! Ей сега идвам. Затварям всичко.
Нямаше и следа от Мадлин, предполагаше се, че все още е в клиниката. Докато Ким беше горе, за да свали деловите си дрехи, Гърни провери секретаря на домашния си телефон. Нямаше записани съобщения. Ползва банята, после отиде в кухнята. Спомни си, че не е обядвал, и отвори хладилника. Минута-две след като Ким слезе долу, той все още гледаше с празен поглед рафтовете, без да вижда каквото и да било в действителност. Умът му беше някъде другаде – опитваше се да осмисли елементите на пиесата, която двамата щяха да разиграят тази вечер; пиесата, от която зависеше толкова много.
Влизането на Ким в кухнята в джинси и широк суитшърт го върна обратно в реалността:
– Искаш ли нещо за ядене?
– Не, благодаря.
Кайл влезе след нея:
– Хора, предполагам, че сте чули новината.
Изражението на Ким замръзна.
– Каква новина?
– Още едно убийство – съпругата на един от онези, с които си говорила. Лайла Стърн.
– О, господи, не! – Ким сграбчи плота на мивката.
– По радиото ли съобщиха? – попита Гърни.
– В интерент. Новините в Google.
– Какво казаха? Някакви подробности?
– Само че е умъртвена чрез пронизване с шиш за лед по някое време снощи. „Полицията е на местопрестъплението, разследването – в ход. Чудовището все още е на свобода.“ Много драма, малко факти.
– По дяволите – промърмори Гърни. Чуването на новината за втори път сякаш влошаваше нещата, задълбочаваше усещането му, че ситуацията стремглаво излиза извън контрол.
Ким изглеждаше потресена. Гърни се приближи до нея, обгърна я с ръце. Тя го прегърна с ожесточение, което го стъписа. Когато го пусна, пое дълбоко дъх и отстъпи назад.
– Добре съм – каза тя, отговаряйки на незададения му въпрос.
– Идеално. Защото малко по-късно и двамата ще трябва да бъдем във форма.
– Знам.
Кайл се намръщи:
– Във форма? За какво?
Гърни обясни възможно най-спокойно и логично крайната си цел и зависимостта ѝ от подслушвателната апаратура в апартамента на Ким. Осъзна, че се опитва да представи всичко като далеч по-последователна стратегия, отколкото беше всъщност. Чудеше се кого се мъчи да убеди – Кайл или самия себе си.
– Тази вечер? – попита Кайл невярващо. – Смятате да осъществите плана тази вечер?
– На практика – отвърна Гърни и за сетен път усети недостига на време, който го притискаше, – би трябвало да потеглим за Сиракуза веднага, щом можем.
Кайл изглеждаше много разтревожен.
– Хора, вие... Подготвени ли сте? Искам да кажа, че това звучи като голяма работа. Имате ли представа какво всъщност ще кажете, какво точно искаш да чуе Пастира?
Гърни се опита отново да говори с успокоителен тон:
– Така, както го виждам – и признавам, че ще трябва много да се импровизира на място, – влизаме в апартамента на Ким, обсъждайки днешната среща с Руди Гец. Ким ми казва, че иска да сложи край на поредицата „Сираците“ по РАМ. Аз се опитвам да я убедя, че може би не бива толкова прибързано да им обръща гръб.
– Чакай малко – каза Кайл. – Защо ще казваш подобно нещо?
– Искам Пастира да приеме, че аз съм основната заплаха за него, не Ким. Искам да повярва, че тя настоява поредицата да бъде спряна, а аз мога да попреча на това ѝ решение.