– В апартамента на Ким Корасон.
Втора, по-дълга пауза:
– Замацаните петна от гумени ръкавици по клавиатурата на Рут Блум се дължат на нечий опит да напише съобщение така, че да запази отпечатъците ѝ върху клавишите, да изглежда, сякаш тя лично го е писала. Нали?
– Правилно.
– Как се вписва това тук? Запазените отпечатъци по клавиатурата на Корасон биха били нейни, не на Мийс... Как би могло да изглежда, че той е написал бележката?
– Може убиецът да е накарал Мийс да набере нещо друго – имейл или кой знае какво – преди да го е убил. А после, когато отпечатъците на Мийс вече са били върху клавишите, убиецът да си е сложил ръкавици и да е написал предсмъртното писмо.
– Е, какво искаш да направя с това голямо прозрение?
– Когато видиш в системата доклада за убийството на Мийс, в който с малко повече късмет ще се споменава за бележката, може неочаквано да ти хрумне – заради връзката на Ким Корасон с Рут Блум, – че отпечатъците по клавиатурите на двата компютъра трябва да бъдат сравнени. Може би ще поискаш да го споменеш на Булърд в Обърн. Както и на детектив Джеймс Шиф в Сиракуза.
– Не искаш ли да го направиш лично?
– Името ми е доста недолюбвано в момента. Всяко предложение от моя страна автоматично ще свърши на дъното на купчината, ако изобщо стигне до нея.
Хардуик избухна в суха кашлица. А може и да беше смях:
– Човече, нямаш представа колко си прав. Всъщност точно затова се канех да ти се обадя. От отдела по разследване на палежите са решили да те привикат за разпит. Като заподозрян.
– Кога?
– Най-вероятно утре сутринта. Евентуално още този следобед. Реших да ти го спомена, в случай че предпочиташ да не си си у дома.
– Добре, Джак. Благодаря. Сега ще изчезвам. Трябва да свърша няколко неща.
– Пази си задника, кимоусаби1. Хайката става все по-грозна.
Когато Гърни затвори телефона, стоеше в средата на дългата стая, а Мадлин и Кайл седяха на масата. Кайл гледаше с откровено удивление:
– Това е невероятно – тази история с ръкавиците и клавиатурата. Как го разбра?
– Само предполагам. Може и нищо да не съм разбрал. Само че назрява и друг проблем. Идиотите от ФБР притискат идиотите от отдела по палежи да ме разпитват за плевнята.
Кайл се ядоса:
– Нали онзи тъпанар Крамдън вече го направи, когато идва тук?
– Крамдън само взе показанията ми като свидетел. Сега искат да ме разпитват като заподозрян.
Мадлин гледаше объркано.
– Заподозрян ли? – извика Кайл. – Тези да не би да са изперкали напълно?!
– Това не е всичко – продължи Гърни. – Една-две правоприлагащи служби вероятно ще искат да ме разпитат и за смъртта на Роби Мийс, тъй като снощи бях в апартамента на Ким. Затова мисля, че ще е най-добре да не съм тук. Разпитите, когато става дума за убийство, могат да продължат страшно дълго, а довечера имам уговорка, която не искам да пропускам.
Кайл изглеждаше ядосан, стреснат, безпомощен. Той отиде до другия край на стаята и се втренчи в студената камина, като клатеше глава. Мадлин беше приковала поглед върху Гърни:
– Къде ще ходиш?
– В хижата на Клинтър.
– И довечера ще...?
– Ще чакам, ще наблюдавам, ще слушам. Ще видя кой ще се появи. Ще действам според ситуацията.
– Спокойният начин, по който говориш за това, е наистина плашещ.
– Защо?
– Начинът, по който омаловажаваш всичко, когато всичко е заложено на карта.
– Не обичам драмите.
Помежду им се настани мълчание, прекъснато от внезапно грачене в далечината. Три врани се издигнаха от долното пасище с пляскане на криле и в широка дъга се понесоха над стърнището към върховете на канадските ели от другата страна на езерото.
Мадлин си поемаше въздух с дълги, бавни вдишвания:
– А какво ще стане, ако Добрия пастир влезе с пистолет и те застреля?
– Не се тревожи. Това няма да се случи.
– Да не се тревожа ли? Да не се тревожа? Наистина ли го каза?
– Имах предвид, че може би няма толкова сериозен повод за тревога, колкото вероятно си мислиш.
– Откъде знаеш?
– Ако наистина проверява онези бръмбари, значи ме е чул да казвам, че с Макс ще се срещнем у тях довечера в полунощ. Най-разумното нещо за него би било да се появи два-три часа преди нас, да избере най-благоприятното място, да скрие себе си и превозното си средство и да чака. Мисля, че тази перспектива ще му се стори привлекателна. Той има много опит в стрелбата по хора в уединени провинциални райони през нощта. Много е добър в това. Ще го възприеме като възможност с малък риск и голямо възнаграждение. И ще сметне познатите елементи – тъмнината и изолираното местоположение – за насърчителни, почти като зона на комфорт.