Гърни погледна през прозореца. Необикновеният черно-сребърен пейзаж накара кожата по ръцете му да настръхне. Той стоеше насред сноп лунна светлина, който пресичаше центъра на стаята и отразяваше прозореца заедно със собствената сянка на Гърни на отсрещната стена над леглото.
Той натисна бутона за разговор, за да поеме чакащото повикване.
– Благодаря ви, че ми връщате обаждането, лейтенант. Оценявам това. Мисля, че може да имам някои...
Не успя да довърши изречението.
Последва зашеметяваща експлозия. Бяла светкавица, придружена от оглушителен взрив. И страховит удар в ръката на Гърни. Той залитна назад към масата, в продължение на няколко секунди несигурен какво се е случило. Дясната му ръка беше безчувствена. Усещаше пронизваща болка в китката.
Страхувайки се от това, което можеше да види, той протегна ръка на лунната светлина и бавно я завъртя. Всички пръсти си бяха там, но държаха само една малка част от телефона. Огледа стаята, търсейки напразно в мрака и други засегнати от взрива места.
Първото обяснение, което му хрумна, беше, че телефонът му е избухнал. Умът му се втурна по ръбовете на тази невероятност, опитвайки се да си представи начина, по който би могла да е осъществена, да се сети за време, когато телефонът е бил достъпен за някого, способен на този вид саботаж, да измисли как миниатюрното взривно устройство може да е било поставено и след това задействано.
Но това беше не просто малко вероятно, беше невъзможно. Разтърсващият удар, чистата ударна вълна на експлозията поставяха нейния източник далеч отвъд всичко, което можеше да се монтира в телефон. В бутафорен телефон може би, в имитация, конструирана за целта, но не и в телефона, по който току-що беше говорил.
Тогава долови мирис на обикновен барут за патрони. Значи не беше сложна минибомба. Беше изстрел от дуло на оръжие. Но изстрел, твърде силен за всеки нормален пистолет – затова Гърни не бе успял да стигне до правилното заключение веднага.
От друга страна, се сещаше поне за един пистолет, който би могъл да възпроизведе детонация с подобен магнитуд.
И поне за един човек с точността и стабилната ръка, необходими да се прониже мобилен телефон с един куршум на лунна светлина.
Следващата мисъл на Гърни бе, че стрелецът трябва да е стрелял в помещението през някой от прозорците и той инстинктивно се наведе, взирайки се в прозореца над масата. Прозорецът обаче беше все така затворен и стъклата, осветени от луната, бяха цели.
Което означаваше, че изстрелът трябва да е дошъл през един от задните прозорци. Но като се има предвид положението на тялото му в момента на изстрела, беше трудно да си представи как куршумът е стигнал до телефона в ръката му, без да премине през рамото.
Но как...?
Отговорът дойде с потреперване.
Изстрелът не е дошъл отвън.
Някой беше там, в стаята, с него.
Осъзна го по-скоро със слуха си, отколкото с очите.
Чу дишането.
Само на няколко крачки.
Бавно, спокойно дишане.
1 Rustic – англ. „селски“, стил в декоративното изкуство и интериора с преобладаващи природни и пасторални мотиви, наричан често пъти в САЩ „стил Адирондак“, „мебели Адирондак“. – б. пр.
Глава 49
Изключително рационален човек
Гърни погледна в посоката, от която идваше звукът. Сред ивицата сребриста светлина на пода той забеляза тъмен правоъгълник – там, където бе отворен капакът към скривалището отдолу. От другата страна на отвора на едва-едва проникващата лунна светлина се различаваха очертанията на изправена фигура. Груб шепот потвърди присъствието:
– Седнете на масата, детективе. Сложете ръцете си на тила.
Гърни мълчаливо изпълни нарежданията.
– Имам някои въпроси. Трябва да им отговаряте бързо. Разбирате ли?
– Разбирам.
– Ако отговорът не е достатъчно бърз, ще приема, че е лъжа. Разбирате ли?
– Да.
– Добре. Първи въпрос: Клинтър ще дойде ли тук?
– Не знам.
– Току-що по телефона му казахте да не идва.
– Така е.
– Но въпреки това очаквате да дойде?
– Възможно е. Не знам. Той е непредсказуем.
– Това е вярно. Продължавайте да ми казвате истината. Истината ще ви поддържа жив. Разбирате ли?
– Да.
Гърни звучеше абсолютно спокойно както често му се случваше в екстремни ситуации. Вътрешно обаче в този миг беше изпълнен със страх и гняв. Страх от положението, в което се беше озовал, и гняв заради арогантната грешка, която го бе поставила в него. Беше приел, че Добрия пастир ще се съобрази с времето, което той самият бе назовал в сценката, разиграна с Ким, и ще се появи в хижата два-три часа преди предполагаемата среща на Гърни и Клинтър в полунощ. В хаоса от факти, обрати и въпроси „Ами ако?“, който изпълваше ума му, беше пропуснал да обмисли очевидната възможност Пастира да дойде много по-рано, може би дори дванайсет часа по-рано.