– Не схващам логиката, Лари. Ако успеят да свържат убийствата на Добрия пастир с теб...
– Едно голямо „ако“, между другото.
– Добре, голямо „ако“. Успеят ли обаче, просто не виждам как ще постигнеш нещо, като си признаеш за още убийства.
Стърн се усмихна със загадъчната си усмивка:
– Разбирам какво правиш. Присмиваш се на залога ми, за да ме накараш да разкрия картите си. Глупава тактика. Но всичко е наред. Сред приятелите тайни няма. Нека ти задам един хипотетичен въпрос: Колко важно би било за щатската полиция да разреши – отново, чисто хипотетично – двайсет или дори трийсет нерешени случая?
Гърни се обезсърчи. Лари Стърн или напълно беше откачил, или беше патологичен импулсивен лъжец, страдащ от онзи тип мегаломания, която го кара да вярва, че може да измисли абсолютно всичко и да накара хората да му повярват.
Стърн сякаш усети скептицизма на Гърни. Реакцията му бе да удвои мизата:
– Струва ми се, че би било доста въздействащо, ако дам възможност в папката за разкрити престъпления да се сложат още трийсет нови. Възможност статистическите показатели на отделите рязко да се подобрят. А семействата на жертвите да получат желаната справедливост. Ако трийсет не е достатъчно голяма цифра, бихме могли да предложим дори четиридесет. Каквото е необходимо, за да сключа сделката, която съм намислил.
– И що за сделка е това, Лари?
– Нищо неразумно. Аз съм вероятно най-рационалният човек, когото си срещал в живота си. Няма нужда в момента да навлизам в подробности. Говоря за затвор, но с някои основни удобства. Приятна единична килия. Най-елементарните условия. Отмяна само на най-ненужните правила. Не бих пожелал нищо, за което да не може лесно да се преговаря.
– А в замяна си склонен да признаеш за двайсет, трийсет или четиридесет неразкрити убийства? С пълни подробности, които доказват мотивите и методите ти?
– Хипотетично.
Мегафонът се обади отново:
ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ВИ ШАНС ДА ОСТАВИТЕ ОРЪЖИЯТА СИ И ДА ОТВОРИТЕ ВРАТАТА. ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИТЕ НЕЗАБАВНО!
Гърни реши да опита удар от различна посока:
– Включително случая с Удушвача от Белите планини?
– Хипотетично.
– И броят на жертвите е толкова голям, защото основният метод винаги е бил един и същ – да се убиват пет-шест човека, които да прикрият мотива за онзи, който е имал значение?
– Хипотетично.
– Разбирам. Има обаче един въпрос, който бих искал да изясня – само за да съм сигурен, че разбирам преценката на риска, обуславяща начина ти на действие. Не е ли разумно да се предположи, че едно добре планирано убийство би създало по-малка вероятност от разкриване, отколкото пет или шест?
– Отговорът на този въпрос е „не“. Колкото и добре да е планирано убийството, то винаги фокусира вниманието върху тази единствена жертва и последствията от тази единствена смърт. Няма спасение от тази единичност на събитието. Допълнителните убийства премахват буквално всякакъв риск, че централното убийство ще получи съсредоточеното внимание, което изисква – като същевременно не носят никакъв допълнителен риск. Убийците биват залавяни основно заради връзките си с жертвите. Ако такива връзки липсват... Е, сигурен съм, че разбираш идеята.
– А цената – отнетият живот – никога ли не те е притеснявала?
Стърн не отвърна. Невъзмутимата му усмивка казваше всичко. Гърни се запита колко ли време ще е нужно на грубия щатски затвор, за да я изтрие от лицето му. Усмивката се разшири, сякаш Стърн отново бе усетил накъде се насочват мислите на Гърни:
– Всъщност с нетърпение очаквам взаимодействието си с наказателната система и нейните обитатели. Аз мисля позитивно, детективе. Приемам реалността, която ми се предоставя. Затворът е един нов свят, който да покоря. Притежавам способността да привличам хора, които могат да ми бъдат от полза. Изглежда, си забелязал успеха ми с Роби Мийс. Помисли на тази тема. Наказателните институции са пълни с много като Роби Мийс – податливи млади мъже, които си търсят бащинска фигура; човек, който ги разбира; някой, който е на тяхна страна, който може да насочи енергията им, страховете им, тяхното негодувание. Помисли за това, детективе. С подходящо ръководство такива млади мъже могат да се превърнат в нещо като дворцови пазачи. Това е една вълнуваща перспектива, за която съм имал повод да мисля много пъти през годините. С една дума, аз вярвам, че ще се справя доста добре с живота в затвора. Може дори да се превърна в нещо като знаменитост. Имам чувството, че разполагам с всички шансове още веднъж да се превърна в любимец на психологическата общност, тъй като представителите ѝ ще се опитат да се реабилитират с дълбоки нови прозрения за истинската история на Добрия пастир. Не забравяй и книгите. Оторизирани и неоторизирани биографии. Извънредни новини по РАМ. И знаеш ли какво? Може да се окаже, че съм много по-добре от теб в дългосрочен план. Ти си спечели повече врагове отвън, отколкото аз ще имам вътре. Не е кой знае каква победа за теб, като се замислиш. Мога да плащам да ми пазят гърба. На хора, които са много добри в тези неща. А ти какво ще правиш с твоя гръб? Ако бях на твое място, щях да се притеснявам.