ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЯТА СИ И ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА ВЕДНАГА!
Гърни погледна през стаята към обикновения дребен мъж с бежовата жилетка:
– Кажи ми нещо, Лари. Съжаляваш ли изобщо за нещо?
Той се изненада:
– Естествено, че не. Всичко, което направих, е напълно логично.
– Включително Лайла?
– Моля?
– Включително убийството на съпругата ти Лайла?
– Какво за него?
– И то ли беше напълно логично?
– Разбира се. Иначе нямаше да го направя, ако говорим хипотетично, естествено. Всъщност ние имахме по-скоро бизнес договорка, отколкото брак в традиционния смисъл. Лайла беше сексуален атлет от най-висока класа. Това обаче е друга история – той се усмихна леко, умозрително. – Може да излезе много вълнуващ филм.
Мина покрай Гърни, отиде до входната врата, отвори я и хвърли големия пистолет на тревата.
РАЗТВОРЕТЕ РЪЦЕ... ВДИГНЕТЕ ГИ НАД ГЛАВАТА СИ... ТРЪГНЕТЕ БАВНО НАПРЕД.
Стърн вдигна ръце и излезе от къщата. Докато вървеше към пътя, прожекторът на хеликоптера се прикова върху му. Някакво превозно средство, застинало в другия край на пътя – с включени предни фарове, стопове и фарове за мъгла – започна да се движи напред. Това беше странно. При подобни условия искаш да запазиш позицията си и оставяш извършителя да дойде при теб. Да стигне до предварително избраното място, където ти и подкрепленията ти можете възможно най-безопасно да контролирате ситуацията. Всъщност къде, по дяволите, беше подкреплението? В чопъра, надвиснал над хижата? Никой шеф на екип, който е с всичкия си, не би постъпил по този начин.
На мястото бяха включени няколко прожектора, но липсваха други фарове. Не се виждаха патрулни коли. Боже, щом има една, би трябвало да има поне десетина.
Гърни вдигна беретата от масата и се загледа през прозореца. Трудно беше да види добре автомобила, който пълзеше по пътя с насочени право напред фарове. Едно нещо обаче беше ясно: светлините му бяха твърде раздалечени, така че не бе възможно да е патрулка. Щатската полиция разполагаше с много и разнообразни спортни джипове, но онова нещо на бента беше прекалено голямо, за да е един от тях.
Затова пък беше точната големина, за да е хъмвито на Клинтър. Което означаваше, че хеликоптерът над главите им също не е на щатската полиция.
Какво, по дяволите?
Стърн вече бе стъпил на пътя с все още вдигнати ръце. Намираше се на около шест метра от приближаващия се автомобил.
Гърни излезе от хижата, стиснал беретата в джоба на якето си и погледна нагоре. Въпреки силния блясък на прожектора, веднага разпозна логото на РАМ върху хеликоптера. Лъчът светлина се плъзна по бента и освети първо Стърн, а после и превозното средство пред него, което наистина се оказа джипът на Клинтър. На капака му беше монтирано нещо. Може би някакво оръжие? Прожекторът освети водата, мина над къщата, после отново се върна на пътя. Какво, по дяволите, ставаше там? Какво беше наумил Клинтър?!
Отговорът дойде като отвратителен шок. От съоръжението на предния капак напред се стрелна огнена струя, която обгърна Стърн от главата до петите в талази от оранжев пламък. Мъжът започна да се тресе и да пищи. Хеликоптерът рязко се завъртя, за да слезе по-близо, но перката му раздуха и засили вилнеещите пламъци; машината обърна и се издигна. Гърни хукна от къщата навън към пътя. Когато стигна до Стърн, мъжът вече се беше свлякъл на земята, изпаднал в благословено безсъзнание. Обгърнат от огън, бушуващ със заслепяващата ярост на домашно приготвен напалм.
Гърни вдигна поглед от сгърченото тяло и видя Макс Клинтър, който бе застанал до отворената врата на джипа си. Беше облечен в камуфлажната си униформа и ботушите от змийска кожа. Устните му бяха разтеглени назад и оголваха зъбите. Той държеше картечница, каквато Гърни бе виждал само в старите военни филми, и то поставена върху специална установка. Изглеждаше прекалено голяма, прекалено тежка, за да бъде носена от човек, но Клинтър сякаш не забелязваше теглото ѝ. Той се отдалечи от джипа с няколко широки крачки и вдигна дулото на грамадното оръжие към небето.