Ъгълът, под който държеше картечницата, и бясната свирепост в погледа на Клинтър създаваха моментното впечатление, че се кани да нападне самата луна. Дулото обаче неотклонно се отместваше към хеликоптера на РАМ, чиято въздушна струя къдреше вълнички по иначе спокойната повърхност на езерото.
Веднага щом Гърни осъзна какво се кани да направи Клинтър, изкрещя:
– Макс! Не!
Но Клинтър вече бе преминал границата. Не можеше да бъде достигнат, не можеше да чуе, не можеше да бъде спрян. Той застана широко разкрачен и изкрещявайки нещо, което Гърни не успя да разбере сред шума, започна да стреля.
Първоначално потокът от куршуми сякаш не даде резултат. После обаче хеликоптерът се наклони настрани и започна да се спуска в стесняващи се кръгове. Макс продължи да стреля. Гърни се опита да се добере до него, но пламъците, които се разпростираха от тялото Стърн, блокираха пътя му. Горещината и вонята на горяща плът бяха ужасяващи.
После с рязко потрепване хеликоптерът се преобърна на деветдесет градуса, избухна в пламъци, и се стовари върху пътя зад джипа. Последва втора експлозия, а после и трета, когато пламъците обхванаха и хъмвито на Клинтър.
Клинтър сякаш не забелязваше, че го е обляла струя горящо гориво.
Гърни скочи в езерото, за да избегне тялото на Стърн. Газеше през дълбоката до кръста вода, а тинята по дъното всмукваше краката му. Когато успя да се покачи отново на пътя, и наполовина с пълзене, наполовина с препъване се насочи към Клинтър, дрехите и косата на мъжа вече бяха обхванати от пламъци. Без да изпуска картечницата, Клинтър хукна бясно към хижата си; вятърът, който създаваше с бързото си движение, само подхранваше огъня, поглъщащ тялото му. Гърни се метна напред, опитвайки се да го изкара от пътя и да го насочи към езерото, но двамата паднаха заедно на няколко сантиметра от брега, а огромното оръжие, озовало се между тях, продължаваше да сее куршуми в нощта.
Глава 51
Благодат
Късно на другата сутрин Гърни все още беше в леглото в спешното отделение на общинската болница в Итака. Макар лекарите да бяха почти сигурни, че състоянието му не е сериозно – най-вече изгаряния от първа степен и няколко от втора – при пристигането си Мадлин настоя да извикат дежурния дерматолог.
Сега, след като дерматологът, който приличаше на дете, играещо ролята на лекар в училищна пиеса, потвърди диагнозата и си отиде, двамата чакаха да бъдат оправени някакви проблеми със застраховката и да попълнят документите си. Нечия компютърна система се беше развалила – не бе съвсем ясно точно чия – и жизнерадостно ги бяха уведомили, че може да отнеме известно време.
Кайл, който беше придружил Мадлин до болницата, сновеше между стаята на Гърни и чакалнята, магазина за подаръци и кафенето, стаята на медицинските сестри и паркинга. Беше ясно, че иска да е там, но също толкова ясно беше, че се ядосва, задето не може да е от полза. От сутринта бе влизал и излизал от стаичката на Гърни безброй пъти. След няколко неловки опита да обясни, най-сетне успя да отправи молбата, която го занимавала, откакто Мадлин му споменала, че пазят старата каска на Гърни на тавана.
– Знаеш ли, татко, главите ни са с почти еднакви размери... Чудя се... дали би могло... Ако нямаш нищо против... Искам да кажа... Чудех се дали може да взема каската ти за мотоциклет?
– Да, разбира се. Ще ти я дам, като се приберем.
Гърни се усмихна при мисълта, че Кайл очевидно е наследил от баща си заобиколния начин за изразяване на обич.
– Благодаря ти, татко! Страхотно. Леле! Благодаря.
Ким беше звъняла два пъти да провери как е Гърни, да се извини, че не е в състояние да дойде в болницата, да му благодари обстойно, задето е рискувал живота си, като се е изправил срещу Пастира, както и да му съобщи, че предния ден детектив Шиф подробно я е разпитал във връзка с убийството на Роби Мийс. По собствените ѝ думи беше сътрудничила в подходяща степен.
Въпреки това, когато тази сутрин към Шиф се присъединил и агент Траут от ФБР, за да я разпита наново в светлината на огнената драма при хижата на Макс Клинтър, Ким преценила, че ще е разумно да присъства и адвокат. Във връзка с това вторият разпит временно бил отложен.
Хардуик нахлу с широки крачки в стаята на Гърни няколко минути преди обед. След като се усмихна на Мадлин и ѝ намигна насърчително, той се намръщи критично на Гърни. После избухна в смях, който напомняше повече на ритмично ръмжене, отколкото на израз на веселие.