Тя го изгледа с онзи свой характерен замислен поглед, който сякаш проникваше до дълбините на душата му. После с очевидно усилие извика на лицето си ярка усмивка:
– След като ти се захванеш с работата, се съмнявам, че дълго ще останат скрити.
1 По „Лолита“ на В. Набоков, чиято първа глава завършва с думите: „Дами и господа съдебни заседатели, експонат номер едно е това, на което са завиждали серафимите, злеосведомените благороднокрили серафими... Вижте това трънено кълбо.“ – б. р.
Глава 6
Обрати и завои
След като слънцето залезе, двамата вечеряха скромно със супа от сладки картофи и спаначена салата. После Мадлин запали огън в старата камина, която се намираше в другия край на стаята, седна в любимото си кресло и взе „Война и мир“ – книга, която четеше с прекъсвания вече почти година.
Гърни забеляза, че не си е направила труда да си сложи очилата за четене, а книгата лежеше неотворена в скута ѝ. Изпита необходимост да ѝ каже нещо:
– Кога разбра за...
– За самоубийството ли? Късно тази сутрин.
– Някой ти се обади ли?
– Директорката. Искаше всички, които са контактували с него, да дойдат за среща. Уж за да обменим информация, заедно да се справим с шока. Което, естествено, беше пълна глупост. Цялата идея бе да покрият случая, да ограничат щетите, или както там решиш да го наречеш.
– Колко време продължи срещата?
– Нямам представа. А и какво значение има?
Той не отговори. В действителност нямаше какво да каже, не знаеше дори защо е задал въпроса. Мадлин отвори книгата сякаш напосоки и се загледа надолу към страницата.
След една-две минути Гърни взе от плота папката с проекта на Ким и я отнесе обратно на масата. Прескочи частите, озаглавени „Основна идея“ и „Документални източници“ и мина набързо през следващата, „Стил и методология“, като обърна малко повече внимание само на едно изречение, което Ким бе подчертала със специален шрифт: „В интервютата ще се разгледат трайните последствия от убийствата и ще се изследват в дълбочина начините, по които е засегнат животът на семействата“.
Прегледа още няколко раздела, като се забави малко повече на онзи, озаглавен „Контакти и статус“. Той беше организиран последователно по реда на шестте убийства, извършени от Добрия пастир. Информацията беше разположена в таблица с три колонки: „Жертви на стрелбата“, „Налични членове на семейството“, „Актуална позиция по въпроса за участието“.
Изчете списъка с жертвите: Бруно и Кармела Мелани, Карл Рьоткер, Иън Стърн, Шарън Стоун, доктор Джеймс Брустър, Харолд Блум. След името на Кармела Мелани имаше звездичка, а под линия – съответна бележка: „Оцеляла след тежка черепно-мозъчна травма, остава в перманентно вегетативно състояние (будна кома)“.
Прескочи втората колона, в която имаше подробен списък с членовете на семейството (местожителство, семейно положение, възраст и физическо описание) и погледна направо третата, където имаше коментари за настоящето им отношение към проекта.
За вдовицата на Харолд Блум беше написано, че е „напълно склонна да участва, благодарна за проявения интерес, много емоционална, все още плаче, когато се обсъжда темата“.
За сина на доктор Брустър се казваше, че „хули паметта на баща си, откровено споделя философията на ДП, обсебен е от злините на материализма“.
Синът на Иън Стърн, дентален лекар и предприемач, беше описан като „сдържан, отказва да участва, загрижен е за разрушителното емоционално въздействие на проекта, скептичен е относно намеренията на РАМ Ти Ви, отнася се критично към безмилостно-сензационния им подход при първоначалното отразяване на убийствата“.
Синът на брокерката на недвижими имоти Шарън Стоун: „изразява голям ентусиазъм по отношение на проекта, разпалено говори за силните страни на майка си, ужаса от смъртта ѝ, опустошителния ефект върху собствения му живот, непоносимата несправедливост убиецът да е все още на свобода“.
Имаше и други членове на семействата както и още описания на положението им, след което идваха преписите от две интервюта – с Джими Брустър и Рут Блум, както и копие от „Меморандума за намерение“ на Добрия пастир, което беше двайсет и една страници. Гърни се канеше да остави папката, когато забеляза още един лист накрая – лист, който не беше отбелязан в съдържанието и който бе озаглавен „Контакти за допълнителна информация“.
На листа имаше три имена заедно с имейл адреси и телефонни номера: специален агент от ФБР Матю Траут, (бивш) главен следовател от полицията на щата Ню Йорк Макс Клинтър и главен следовател от полицията на щата Ню Йорк Джак Хардуик.