Вгледа се изненадано в третото име. Джак Хардуик бе изключително умен и изключително дразнещ детектив, с когото Дейв имаше сложни взаимоотношения – пътищата им се бяха пресичали при много странни и спорни обстоятелства.
Гърни тръгна към телефона, за да се обади на Ким. Възнамеряваше да поговори с Хардуик, но първо искаше да разбере защо младата жена го е включила като източник на информация.
Ким вдигна веднага:
– Дейв?
– Да.
– Тъкмо се канех да ти се обадя – в гласа ѝ се долавяше повече напрежение, отколкото задоволство. – Разговорът ти с Шиф сериозно е разбунил духовете.
– Как така?
– Ами той дойде тук, в апартамента ми – предполагам, веднага след като си говорил с него. Искаше да види всичко, за което си му разказал. Много се ядоса, че съм изчистила пода на кухнята, ама... какво да се прави? Откъде можех да знам, че ще дойде? Каза, че довечера ще мине човек от лабораторията, да огледа мазето и да събере улики. В такъв случай е добре, че не събрах сили да сляза там и да почистя стълбището. Божичко, тръпки ме побиват, само като си помисля за това! На всичкото отгоре настоява да наслага тия ужасни шпионски камери из целия апартамент.
– Вярно ли е, че преди това си отказала?
– Споменал го е, така ли?
– Освен това спомена, че са провели лабораторни тестове с петното, намерено в банята ти.
– И?
– От думите ти останах с впечатлението, че общо взето не са свършили нищо.
Ким замълча за миг, преди да отговори:
– Въпросът не беше толкова дали са свършили нещо, или не. Проблемът беше в отношението му. Наистина беше отвратително. Изобщо не му пукаше.
Макар това обяснение да не бе съвсем достатъчно за Гърни, той реши да остави нещата така, поне засега.
– Ким, в момента гледам списъка с източниците на информация, които си посочила на последната страница от документите си, и по-точно един детектив на име Хардуик. Какво е неговото участие тук?
– Познаваш ли го? – в тона ѝ прозвуча предпазливост.
– Да, познавам го.
– Ами... когато преди няколко месеца започнах да проучвам случая на Добрия пастир, събрах имената на няколко служители на реда, които се споменаваха в новинарските репортажи от онова време. Едно от по-ранните убийства е станало в района на Хардуик, така че той участвал временно като част от следователския екип към щатската полиция.
– Временно ли?
– Всичко се променило след, мисля, третата седмица, когато стрелбата е извършена от другата страна на междущатската граница, в Масачузетс. От този момент нататък разследването било поето от ФБР.
– Специален агент Матю Траут?
– Да, Траут. Истински задник с мания за контрол.
– Разговаряла си с него?
– Каза ми да се върна и да изчета съобщенията, подадени от пресцентъра на ФБР по онова време. После ми нареди да им изпратя въпросите си в писмен вид. После обаче отказа да им отговори. Ако според теб това може да се нарече „разговор“, в такъв случай – да, говорих с него. Надут дръвник!
Гърни се усмихна на себе си. Добре дошла във ФБР.
– Хардуик обаче се е съгласил?
– Първоначално нямаше особено желание – преди да разбере, че Траут се опитва да контролира потока на информацията. След това с удоволствие правеше всичко, което би ядосало Траут.
– Да, такъв си е Джак. Някога твърдеше, че съкращението ФБР означава „Фанатизирани бръщолевещи ръбове“.
– Все още го използва.
– Добре, защо тогава Траут е в списъка ти с източници, щом отказва да предоставя информация?
– Това е по-скоро за онези от РАМ. Траут може и да не иска да говори с мен, но Руди Гец е нещо съвсем друго. Ще се удивиш, ако разбереш какви хора му връщат обажданията. И колко бързо.
– Интересно. Ами третото име – този Макс Клинтър?
– Макс Клинтър. Ами... Откъде да започна? Знаеш ли изобщо нещо за него?
– Ами, името ми е смътно познато. Това е всичко.
– Клинтър е детективът, който се замесил в последното нападение на Добрия пастир.
Гърни си припомни публикациите в пресата.
– Да не би това да е онзи, който шофирал след работно време, пиян до козирката... в колата му имало студентка от Художествената академия... стрелял със служебното си оръжие през стъклото... ударил някакъв мотоциклетист... обвиняват го, че заради него Добрия пастир се е измъкнал?
– Да.
– И той е един от източниците ти?
Ким веднага зае отбранителна позиция:
– Говоря с всеки, с когото мога. Проблемът е, че всички, които имат някакво отношение към случая, казват да се обърна с въпросите си към Траут, а това е все едно да ги хвърля директно в някоя черна дупка.