– И смяташ, че съвпадението във времето има някакво специално значение?
– Не, не, не твърдя, че има някаква връзка между Добрия пастир и изчезването на Емилио. Че как би могло да има? Просто и двете се случиха в един и същ месец, през март 2000 година. Може би това обяснява донякъде защо Ким толкова силно съпреживява болката на онези семейства, които са загубили някого – защото и тя загуби баща си по същото време.
Сега вече Гърни разбра:
– И също липсва причина...
– Да. Убийствата на Добрия пастир така и никога не бяха разрешени, защото убиецът не беше заловен. А Ким не успя да загърби изчезването на баща си, защото така и не разбра какво в действителност му се е случило. Мисля, че когато говори за семействата на жертвите на убийствата и несекващото им страдание, всъщност говори за себе си.
След като приключи разговора с Кони, Гърни дълго седя до масата, като се опитваше да осмисли последствията от излизането на Емилио Корасон от живота на Ким.
Постепенно започна да възприема равномерния тих звук от иглите за плетене на Мадлин. Тя седеше, огряна от жълтата светлина на лампата, поставила кълбо прежда с цвят на градински чай отстрани на креслото си, а в скута ѝ се оформяше зеленикав пуловер.
Гърни отвори синята папка на раздела, посветен на „Меморандума за намерение“ на Добрия пастир. На страницата за обща информация в началото на раздела някой (вероятно самата Ким) беше посочил, че оригиналният документ е бил доставен чрез експресна поща, в кафяв хартиен плик с размери 23 на 30 сантиметра, адресиран до „Директора на Щатската полиция на Ню Йорк, Бюро за криминални разследвания“. Датата на доставката беше 22 март 2000 г. – срядата след уикенда, в който бяха извършени първите две убийства.
Гърни отгърна страницата и започна да чете текста на самия меморандум. Той започваше направо, с обобщено изявление, изложено под формата на номерирани изречения:
1. Ако любовта към парите, каквато по същността си е алчността, е коренът на всяко зло, най-великото добро ще бъде постигнато чрез унищожаването ѝ. 2. Тъй като алчността не съществува във вакуум, а в своите човешки носители, следва, че за да се изкорени алчността, трябва да се унищожат приносителите ѝ. 3. Добрия пастир прочиства стадото, като отделя заразените овце от здравите, защото е добро да се спре разпространението на заразата. Добро е да защитиш добрите животни от лошите. 4. Макар търпението да е добродетел, не е грях да изгубиш търпение пред алчността. Не е грях да вдигнеш оръжие срещу вълците, които поглъщат деца. 5. Това е нашата декларация: обявяваме война на приносителите на алчността, на джебчиите, които наричат себе си „банкери“, на въшките с лимузини, на червеите с мерцедеси. 6. Ние ще освободим земята от тази унищожителна зараза, носител по носител, като заменим тишината на безучастността със звука на разбитите черепи, докато прочистим цялата земя; ще разбиваме черепи, докато премахнем от стадото всички лоши овце; ще разбиваме черепи, докато коренът на всяко зло бъде напълно умъртвен и изчезне от земята.
В следващите деветнайсет страници това изявление бе разгърнато пространно, манифестът преминаваше от пророчески към академичен тон и обратно. Логическите доводи бяха подкрепени от множество данни за разпределението на богатството, които трябваше да демонстрират несправедливостта в икономическата структура на Америка, и завършваха със статистика на тенденциите, показваща как нацията се насочва към икономика от типа на тези в третия свят – икономика на крайностите с огромно богатство, съсредоточено на върха, все повече ширеща се бедност и намаляваща средна класа.
Основният текст на документа завършваше със заключението:
Тази отвратителна и разрастваща се несправедливост се задвижва от алчността на силните и силата на алчните. Нещо повече – контролът, упражняван от тази гнусна и всепоглъщаща класа над медиите – основният механизъм за влияние над обществото – е на практика абсолютен. Информационните канали (които, ако разполагаха със свобода, биха могли да бъдат двигател на промяната) са притежавани, ръководени и заразени от големите корпорации и от отделни милиардери, чиито интереси са мотивирани от това зловредно качество – алчността.