Именно това безнадеждно положение ни принуждава да стигнем до неизбежното си заключение, до ясната си решимост и до предприетите от нас действия.
Документът беше подписан с „Добрия пастир“.
В отделна бележка, прикрепена към последната страница, авторът беше добавил информация за точното време и място на две нападения, предшестващи „меморандума“.
Тъй като в онзи момент въпросните факти все още не били достъпни за обществеността, те подкрепили твърдението на подателя, че той е убиецът. В послепис към бележката се посочвало, че копия на целия документ са били изпратени едновременно на дълъг списък от национални и местни новинарски организации.
Гърни отново прегледа всичко. Когато половин час по-късно остави папката, вече бе наясно защо случаят се смята за емблематичен в криминологията и защо е изместил по-ранния, този на Юнабомбъра, като академичен архетип за убийства, мотивирани от обществена мисия.
Документът беше по-ясен и с далеч по-малко отклонения от темата от манифеста на Юнабомбъра. Логическата връзка между оповестения проблем и разрешението му под формата на убийства беше по-пряка, отколкото при хаотичните писма бомби на Тед Качински, изпращани до жертви, чиято връзка с проблема бе, най-меко казано, спорна.
Добрия пастир спретнато бе обобщил подхода си в първите две точки от меморандума: „1. Ако любовта към парите, каквато по същността си е алчността, е коренът на всяко зло, най-великото добро ще бъде постигнато чрез унищожаването ѝ. 2. Тъй като алчността не съществува във вакуум, а в своите човешки носители, следва, че за да се изкорени алчността, трябва да се унищожат приносителите ѝ.“
Нима може да бъде казано по-директно от това?
По своята същност поредицата убийства, извършени от него, също бе впечатляваща. Съдържаше всички елементи на приковаваща вниманието театрална постановка: бързо въведение, сгъстена времева рамка, високо напрежение, осезаема заплаха, драматична атака срещу богатството и привилегиите, лесно разпознаваем тип на жертвите, ужасяващ момент на сблъсъка.
Това бяха съставките на легендите и те заемаха естествено място в съзнанието на хората. Всъщност заемаха поне две места: за онези, които се чувстваха застрашени от атака срещу богатите, Добрия пастир беше въплъщение на хвърлящ бомби революционер, решен да взриви структурата на най-великото общество в историята. За другите, които смятаха богаташите за свине, Добрия пастир беше идеалист – Робин Худ, който поправя най-лошата несправедливост в един несправедлив свят.
Логично бе с течение на годините случаят да придобие такава популярност в часовете по психология и криминология. Преподавателите обичаха да го представят, защото подкрепяше изводите им по отношение на определен тип убиец и – нещо, което много рядко се среща при социалните науки – не оставяше никакво място за съмнения. На студентите им харесваше да слушат за него, защото (както и много други откровено ужасни неща) той беше гротескно забавен.
Дори фактът, че убиецът успява да избяга в нощта, се превръщаше в предимство – по този начин историята оставаше с отворен край в настоящето и беше още по-привлекателна.
Гърни затвори папката, замислен за дълбоката интуитивна сила на текста. Изпитваше смесени чувства.
– Проблем ли има?
Вдигна поглед и забеляза, че Мадлин го гледа от другия край на помещението. Куките за плетене лежаха в скута ѝ.
Той поклати глава:
– Вероятно просто обичайната ми раздразнителност.
Тя все още го наблюдаваше. Гърни знаеше, че очаква по-добър отговор.
– Документалната поредица на Ким е за случая „Добрия пастир“.
Мадлин се намръщи:
– Не го ли предъвкваха достатъчно? Когато се случи, по телевизията предаваха само това.
– Тя има собствена гледна точка. Преди години ставаше дума само за манифеста и гонитбата на убиеца и теориите за хипотетичната му биография, хипотетичното му образование, къде би могъл да се крие, насилието в Америка, твърде либералните закони за оръжията, дрън-дрън. Ким обаче пренебрегва всичко това и се съсредоточава върху непоправимите щети, нанесени на семействата на жертвите – как се е променил животът им след това.
Мадлин изглеждаше заинтригувана, после пак се намръщи:
– Добре, къде е проблемът тогава?
– Някъде, където не мога да го напипам. Може би причината е у мен. Както казах, не съм в особено добро настроение.
Глава 7