Ахав, ловецът на китове
На следващата сутрин времето бе типичното за Кетскилс през пролетта – студено и облачно. Отделни снежинки прехвърчаха косо покрай френските прозорци на семейство Гърни.
В 8,00 часа сутринта Ким Корасон се обади да каже, че има промяна в плана. Сутрешната среща с Джими Брустър в Търнуел отпада, вместо това следобед ще посетят Лари Стърн в дома му в Стоун Ридж, на около двайсет минути южно от язовир „Ашокан“. Срещата на обед с Руди Гец остава.
– Има ли някаква специална причина за промяната? – попита Гърни.
– Нещо такова, да. Това беше първоначалната програма, направих я, преди да разбера, че ще мога да разчитам на теб. Само че Лари е по-надут и по-дръпнат от Джими, затова предпочитам да си с мен, когато отида при него. Джими е убеден левичар, така че със сигурност ще участва – нали ще получи трибуна, от която да напада материализма. С Лари няма да е толкова лесно. Той изглежда разочарован от медиите като цяло заради сензациите покрай смъртта на негов приятел преди години.
– Наясно си, че няма да помагам да убеждаваш хората да се включат в проекта, нали?
– Разбира се, че няма! Искам само да слушаш, да усетиш нещата, да ми кажеш какво мислиш. Така че, ще те взема в единайсет и половина сутринта, вместо в осем и трийсет. Става ли?
– Добре – съгласи се той, но без ентусиазъм. Не че имаше конкретни възражения срещу промяната в програмата, просто мимолетното усещане, че нещо не е както трябва.
Канеше се да прибере телефона в джоба си, когато се сети, че Джак Хардуик все още не е отговорил на обаждането му. Набра номера.
Само след едно позвъняване чу дрезгав глас:
– Търпение, Гърни, търпение. Тъкмо смятах да ти звънна.
– Здравей, Джак!
– Ръката ми вече почти заздравя, майсторе. Успя ли да подготвиш нова възможност да ме застрелят?
Забележката беше ясно припомняне за събитията преди шест месеца, кулминационната точка на случая Пери, когато един от трите куршума, пронизали Гърни, беше излязъл от другата страна и се беше забил в ръката на Хардуик.
– Здрасти, Джак!
– Здрасти и на теб, мамка му!
Това бе обичайният начин, по който започваше всеки разговор с главен следовател Хардуик от щатската полиция на Ню Йорк. Този заядлив мъж с бледосини като на хъски очи, остър като бръснач ум и специфичен кисел хумор явно бе твърдо решен да превръща в изпитание всеки опит за общуване с него.
– Обаждам се във връзка с Ким Корасон.
– Малката Кими? Хлапето с училищния проект?
– Предполагам, че може и така да се каже. Името ти е в списъка ѝ с източници за случая с Добрия пастир.
– Без майтап! А ти по каква линия попадна на нея?
– Дълга история. Реших, че може да ми дадеш малко информация.
– Каква по-точно?
– Каквато и да е, стига да е различна от написаното в интернет.
– Разни пикантерийки около случая?
– Ако смяташ, че са важни.
По линията се разнесе хриптене.
– Още не съм пил кафе.
Гърни не каза нищо, защото знаеше какво следва.
– Добре, ето каква е сделката – изръмжа Хардуик. – Ти ми носиш едно хубаво голямо суматра1 от „Абелардс“, а в замяна аз може и да ти снеса някои пикантни подробности.
– Има ли такива?
– Кой знае? Ако не си спомня нищо, ще си ги измисля. Разбира се, онова, което е важно за един, за друг е пълна глупост. Пия кафето си черно, с три захарчета.
След четиридесет минути Гърни вече бе взел две големи кафета и пътуваше по криволичещия черен път от смесения магазин в Дилуид към един още по-криволичещ черен път – дори не можеше да се нарече път, приличаше повече на изоставена пътека за добитък, – в края на който в малка къща под наем живееше Хардуик. Гърни паркира до колата на Хардуик, частично реставриран червен понтиак Джи Ти О от 1970 г.
На мястото на прелитащите от време на време снежинки беше излязла фина мъгла. Гърни пристъпи по проскърцващата веранда, стиснал по една чаша с кафе във всяка ръка. Вратата рязко се отвори и на прага застана Хардуик, облечен в тениска и анцуг с крачоли, отрязани до коленете, и с несресана сива коса.
Бяха се виждали лице в лице само веднъж, откакто преди шест месеца Гърни бе приет в болница – по време на официалното полицейско разследване, но това не попречи на Хардуик да започне по типичния си начин:
– И така, откъде познаваш малката Кими, мамка му?
Гърни му подаде едно от кафетата:
– Чрез майка ѝ. Искаш ли го?
Хардуик пое чашата, отвори капачето и опита кафето:
– И майката ли е толкова секси като щерка си?
– За бога, Джак...
– Това да ли е, или не? – Хардуик се отмести, за да пусне Гърни.