През входната врата се влизаше направо в просторна стая, която би трябвало да служи като всекидневна, но вътре нямаше почти никакво обзавеждане. Двете кресла с кожена тапицерия и разположената помежду им, направо на голия дървен под, купчина книги приличаха по-скоро на подготвени за пренасяне вещи, отколкото на обособено кътче за сядане.
Хардуик го наблюдаваше.
– С Марси се разделихме – каза, сякаш така обясняваше липсата на мебели.
– Съжалявам. Коя е Марси?
– Добър въпрос. Мислех, че знам отговора. Очевидно не е било така – той отпи голяма глътка от кафето си. – Явно съм като кон с капаци, когато опре до очевидно откачени жени с хубави цици. – Последва трета глътка, още по-стабилна. – Но пък какво от това? Всички си имаме слаби места, нали, Дейви?
Гърни отдавна бе разбрал какво у Хардуик му въздейства като пробождане с игла. В него имаше нещо, което му напомняше за баща му, макар самият Гърни да бе на четиридесет и осем години, а Хардуик (независимо от сивата коса и състареното лице) да нямаше още четиридесет. От време на време Хардуик улучваше точната цинична нотка, съвършеното ехо, което пренасяше Гърни обратно в апартамента, от чиито високи прозорци бе изстрелял онази стрела, без да знае защо; в апартамента, от който бе успял да избяга благодарение на първия си брак.
Сега си представи сцената съвсем ясно: стоеше в тесния хол, докато баща му раздаваше пиянски мъдрости, казваше, че майка му е луда, че всички жени са откачени и не може да им се вярва. Най-добре е изобщо да не им казваш нищо. „Аз и ти сме мъже, Дейви, разбираме се един друг. Майка ти е малко... малко не е в час, нали схващаш за какво говоря? Няма нужда да разбира, че съм пил днес, нали така? Само неприятности ще ни докара. Ние сме мъже. Можем да си говорим.“ Гърни беше на осем години.
Четиридесет и осемгодишният Гърни направи усилие да се върне в хола на Хардуик в настоящия момент.
– Отнесе половината неща от къщата – заяви Хардуик.
После пийна отново от кафето, седна на едното кресло и подкани с жест Гърни да заеме другото:
– Какво мога да направя за теб?
Гърни се отпусна на предложения фотьойл:
– Майката на Ким е журналистка, с която се запознах преди години, още докато служех в полицията. Тя ме помоли за услуга – „Наглеждай Ким“, така я формулира. Сега се опитвам да разбера в какво точно съм се замесил и реших, че може би ти ще успееш да ми помогнеш. Както казах по телефона, Ким те е посочила като източник на информация.
Хардуик се вгледа в чашата за кафе сякаш представляваше някакъв много озадачаващ предмет:
– Кой друг е включен в списъка?
– Някой си Траут, от ФБР. Както и Макс Клинтър, ченгето, което прецака преследването на стрелеца.
Хардуик нададе силен рев, който премина в пристъп на кашлица.
– Леле! Най-противният сухар на века и изтрещял пияница. В каква страхотна компания се намирам!
Гърни отпи от кафето:
– Е, кога ще стигнем до пикантериите?
Хардуик протегна мускулестите си, покрити с белези крака и се облегна назад в креслото:
– Нещата, до които пресата не е успяла да се добере?
– Точно така.
– Предполагам, че една такава подробност са животинките. Не знаеш за тях, нали?
– Животинките ли?
– Малки пластмасови животни играчки. Части от комплект. Слон. Лъв. Жираф. Зебра. Маймуна. Шестото не си го спомням.
– Но как се...
– На всяко от местопрестъпленията откриваха по едно.
– Къде?
– В близост до колата на жертвата.
– В близост?
– Ами да, все едно убиецът ги е метнал в тази посока от собствената си кола.
– Лабораторните тестове дадоха ли някакви резултати?
– Няма отпечатъци, нищо такова.
– Но...?
– Но се оказа, че животните са част от детски комплект за игра. Нарича се „Светът на Ной“. Нещо като диорама2. Хлапето прави макет на Ноевия ковчег, после поставя вътре и животните.
– Нещо особено в разпространението, магазините, отлики във фабричното производство – някакъв начин да се проследи този конкретен комплект?
– Задънена улица. Много популярна играчка. Хит в „Уолмарт“. Продали са около седемдесет и осем хиляди комплекта. Всичките са еднакви, изработени в една и съща фабрика в Цуни Хуй.
– Къде?
– В Китай. Откъде да знам, по дяволите? Няма никакво значение. Абсолютно еднакви са.
– Някакви теории за значението на отделните животни?
– Купища. Всичките са пълни простотии.
Гърни си отбеляза наум да се върне към този въпрос по-късно.
Кога по-късно? Какво, по дяволите, си мислеше? Планът беше да наглежда Ким. Не да се цани доброволно за работа, която никой не го e молил да върши.