– Интересно – отбеляза Гърни. – Някакви други дребни странности, останали непознати за широката общественост?
– Предполагам, пистолетът може да се причисли към „странностите“.
– Доколкото си спомням, в новинарските репортажи се споменаваше просто „пистолет с голям калибър“.
– Всъщност беше „Пустинен орел“.
– Онова чудовище, 50-и калибър?
– Същият.
– Профайлърите със сигурност са се вторачили в това.
– Ооо, да, определено! Обаче има и друга особеност, не е само големината на оръжието. След шестте стрелби успяхме да открием два куршума в достатъчно добро състояние за надежден балистичен анализ, плюс още един, който не бихме могли да използваме като доказателство в съда, но определено подсказваше някои неща.
– Какви?
– Трите куршума са изстреляни от три различни пистолета „Пустинен орел“.
– Моля?
– Да, всички така реагираха.
– Това доведе ли до хипотеза за повече от един стрелец?
– Да, издържа десетина минути. Арло Блат изтърси една от мегатъпите си идеи: че убийствата са някакъв ритуал за приемане в улична банда и всеки член от бандата разполага със собствен „Пустинен орел“. Разбира се, това не разрешаваше малкия проблем с манифеста, който сякаш бе написан от университетски професор, а повечето членове на банди не могат да напишат без грешка дори думата „банда“. Чуха се и някои други, не толкова малоумни предположения, но накрая се наложи идеята, че стрелецът е бил един. Още повече че гениите от поведенческия отдел на ФБР приеха възторжено именно нея. Местата на нападенията като цяло бяха идентични. Подходът, стрелбата и начинът за бягство от местопрестъпленията бяха еднакви. И след като известно време предъвкваха теорията и психологическата съвместимост на модела, профайлърите решиха, че възможността този тип да е използвал шест пистолета е точно толкова логична, колкото и да е имал само един.
В отговор Гърни само направи измъчена физиономия. През годините беше имал най-разнообразни преживявания с профайлъри и беше склонен да смята постиженията им за резултат от най-обикновен здрав разум, а провалите им – за доказателство колко безсмислена е професията им. Проблемът с повечето криминални психолози, особено онези с нотка феберейска надменност в ДНК, бе убеждението им, че наистина знаят нещо и че предположенията им са научно обосновани.
– С други думи – каза Гърни, – дали ще използваш шест безумни оръжия или само едно безумно оръжие, е без значение, защото пълното безумие си е пълно безумие.
Хардуик се ухили:
– Има още една последна странност. Колите на всички жертви са черни.
– Това е доста разпространен цвят за мерцедес, нали?
– Чистото черно е основен фабричен цвят за около трийсет процента от моделите, които имат значение за случая. Има още около три процента, които са в металическо черно. Тоест около една трета – трийсет и три процента. Следователно би могло да се очаква две от шестте нападнати коли да са черни – освен ако черният цвят на колите не е бил един от критериите за избор на жертвите.
– А защо цветът да е фактор?
Хардуик сви рамене, повдигна чашата и изля в устата си останалото кафе:
– Още един добър въпрос.
В продължение на минута седяха, потънали в мълчание. Гърни се опитваше да свърже „странностите“ по такъв начин, че да открие обяснение за всичките. После се отказа, тъй като осъзна, че би трябвало да знае доста повече, преди да подреди тези случайни детайли в определен модел.
– Кажи ми какво знаеш за Макс Клинтър.
– Макси е много специален тип. Нож с две остриета.
– В какъв смисъл?
– Има особена история. – Хардуик се замисли, после се разсмя дрезгаво. – Много бих искал да ви видя двамцата заедно. Шерлок, геният на логиката, среща Ахав, ловеца на китове.
– А въпросният кит се явява...?
– Китът е Добрия пастир. Макси винаги се е отличавал със склонността да впие зъби в нещо и да не пуска, но след малката злополука, която сложи край на кариерата му, се превърна в ходещо олицетворение на откачена решителност. Залавянето на Добрия пастир стана не просто главната цел на съществуването му, а единствената такава. Накара доста хора да се отдръпнат – Хардуик стрелна Гърни с кос поглед, придружен от нов пристъп на ръмжащ смях. – Наистина би било забавно да видя как ще се разберете двамата с Ахав.
– Джак, случайно да са ти казвали, че смехът ти звучи все едно някой пуска водата в тоалетната?