– Не и човек, който ме моли за услуга.
Хардуик се надигна от креслото и размаха празната чаша:
– Истинско чудо е колко бързо човешкото тяло превръща кафето в пикня.
После излезе от стаята.
След няколко минути се върна, седна на облегалката на фотьойла и продължи сякаш не е имало прекъсване:
– Ако искаш да ти разкажа за Макси, може би ще е най-добре да започна с прословутия инцидент с мафиота от Бъфало.
– Прословут?
– Е, прословут в нашия малък свят, в северната част на щата. Важни клечки от Голямата ябълка като тебе надали изобщо са чували за него.
– Какво се е случило?
– В Бъфало имаше един мафиот на име Франки Бено, който възроди бизнеса с хероин в Западен Ню Йорк. Всички бяха наясно, но Франки беше умен и предпазлив, а освен това го пазеха неколцина скапани продажни политици. Това положение започна да се превръща във фиксидея за Макси. Беше решен да задържи и да разпита Франки, макар да не можеше да намери нищо конкретно, в което да го обвини. Накрая намислил да приключи нещата, като „тормози копелето, докато го принуди да направи грешка“ – това били последните думи на Макси към жена му, преди да отиде в ресторанта, където най-често се събирали хората на Франки в една от сградите, които притежавал.
Първата мисъл на Гърни беше, че да „тормозиш копелето, докато го принудиш да направи грешка“, си беше доста рискован метод. После си помисли, че той самият често го е правил, само дето го наричаше „да подложиш заподозрения на натиск, за да наблюдаваш реакциите му“.
Хардуик продължи:
– И така, Макси влязъл в ресторанта облечен като мръсен главорез и се държал като такъв. Отишъл направо в задната стаичка, където висели бандитите на Франки, когато не били твърде заети да трошат глави. В стаята имало двама мафиоти, които хапвали лингуини3 с миден сос. Макси отишъл при тях и извадил пистолет и малък фотоапарат за еднократна употреба. После им казал, че имат избор: Може да ги снима, след като им пръсне мозъците, или пък да ги снима, докато си правят свирки един на друг. Те си решават. Изборът си е техен. Имат десет секунди, за да го направят. Или да се хващат за патките, или ще им размаже мозъците по стената. Десет... девет... осем... седем... шест...
Хардуик се приведе към Гърни с блеснали очи, очевидно завладян от събитията, за които разказваше:
– Да, обаче Макси бил застанал доста близичко до тях – прекалено близо – и един от бандюгите се протегнал и му измъкнал пистолета. Макси се дръпнал рязко и тупнал по задник. Двамата мафиоти тъкмо се канели да го счупят от бой, но Макси изведнъж зарязал ролята на свиреп главорез и започнал да крещи, че всъщност само се преструва, че в действителност е само актьор. Че са го наели да го направи и че никой нямало да пострада, защото пистолетът дори не е истински, ами е театрален реквизит. Направо се разревал, докато обяснявал. Двамата бандити проверили пистолета. И наистина, не бил истински. И така, поискали да разберат какво, по дяволите, става, кой го е подучил и така нататък. Макси твърдял, че няма представа, но уж на следващия ден трябвало да се срещне с въпросния човек, да му върне фотоапарата с направените снимки и да вземе пет бона за работата си. Един от двамата мафиоти излязъл навън и отишъл до най-близката телефонна будка – това се случва по времето, когато не всеки имаше мобилен телефон. Като се върнал, казал на Макси, че ще го отведат на горния етаж, защото господин Бено се е разстроил. Макси изглеждал така, сякаш всеки миг ще напълни гащите. Започнал да ги моли да го пуснат. Те обаче го отвели на горния етаж.
Горе имало офис, защитен като крепост. Стоманени врати, ключалки, камери. Най-високо ниво на сигурност. Вътре бил Франки Бено с още двама от хората си. Когато въвели Макси във вътрешния кабинет, Франки го изгледал мрачно и продължително. После се ухилил противно, сякаш току-що му била хрумнала страхотна идея. „Свали си дрехите“, наредил. Макси започнал да циври като бебе. Франки повторил: „Свали си дрехите и ми дай шибания фотоапарат!“. Макси му връчил фотоапарата, после се дръпнал назад до стената, сякаш се опитвал да се отдалечи възможно най-много от тия типове. Свалил си якето и ризата, после си смъкнал и панталоните. Обувките били още на краката му. Така че той седнал на земята и започнал да си дърпа панталоните, но те се набрали около глезените му. Франки му казал да побърза. Четиримата бандити на Франки се хилели. Изведнъж Макси отдръпнал ръце от глезените си – и във всяка от тях стискал по един малък симпатичен „Зиг Зауер“, 38-и калибър – Хардуик направи драматична пауза. – Е, какво мислиш за това?