Гърни започна да я изучава. Дрехите ѝ бяха скромни и добре подбрани. Имаше правилни черти, тъмни очи и прекрасни устни. Косата ѝ беше кафява и бляскава, а чистата ѝ кожа имаше лек мургав оттенък, напомнящ за Средиземноморието. Беше красива млада жена, изпълнена с идеи, много амбициозна, но без да се самозабравя. Освен това беше умна. Именно това най-много допадаше на Гърни. Същевременно се питаше как една толкова умна жена се е забъркала с човек с проблеми като Роби.
– Разкажи ми малко повече за този тип, Мийс.
Измина толкова време, преди да му отговори, че Гърни си помисли, че не го е чула:
– Казах ти, че социалните са го взели от семейството му, което било доста сбъркано, и започнали да го прехвърлят из разни приемни домове. Възможно е някои хора да се справят добре с подобно нещо, но повечето не успяват. Така и не научих подробностите. Знаех само, че е различен. Задълбочен. Може би дори малко опасен – поколеба се за миг. – И може би другото, което ме привлече, беше, че Кони не можеше да го понася.
– И заради това си го харесвала?
– Мисля, че тя го мразеше, а аз го харесвах, защото и на двете ни напомняше за баща ми. Баща ми също беше нестабилен и идваше от кофти семейство.
Баща ми. Понякога тези думи предизвикаха тъга у Гърни. Чувствата към баща му бяха противоречиви и в голяма степен потиснати Подобни чувства изпитваше и към самия себе си като баща – баща на двама синове, единият жив, а другият – мъртъв. Емоцията се уталожваше, но той се опита да ускори оттеглянето ѝ, като насочи вниманието си към друг аспект от проекта на Ким, някаква друга тема.
– По телефона започна да ми разказваш за Макс Клинтър, каза, че го смяташ за странен. Струва ми се, че точно тази дума използва.
– Много напрегнат. Всъщност много повече от напрегнат.
– Колко повече?
– Много. Според мен страда от параноя.
– Какво те кара да мислиш така?
– Погледът му. Сякаш казваше „Аз знам ужасяващи тайни“. Непрекъснато повтаряше, че нямам представа в какво се замесвам, че рискувам живота си, че Добрия пастир е въплъщение на злото.
– Като че ли е успял да ти влезе под кожата.
– Така е. Въплъщение на злото си е изтъркано клише. Само че в неговата уста звучи като истина.
След още няколко километра джипиесът в колата на Ким ги упъти да слязат от шосе 28 при Бойсвил. Пътуваха покрай пенлив бял поток с множество каскади, придошъл след топенето на снеговете. После стигнаха до Маунтинсайд Драйв, стръмен път с множество завои, който се спускаше през вечнозелена гора и ги отведе до Фолкънс Нест Лейн. Табелките с номерата на тази улица бяха разположени до отделни частни алеи, които водеха към къщи, скрити от погледа с гъсти живи плетове или високи каменни стени. Гърни прецени, че алеите са разположени на поне четиристотин метра една от друга. Последният адрес беше с номер дванайсет, гравиран с курсив върху месинговата табелка на една от двете каменни колони, ограждащи началото на алеята. Върху колоните бяха поставени кръгли камъни с големина на баскетболни топки, а на тях пък бяха кацнали два каменни орела с разперени криле и изпънати като за нападение нокти.
Ким свърна по елегантната павирана алея и бавно подкара през истински тунел от грамадни рододендрони. Накрая се озоваха на открито пред дома на Руди Гец – ъгловата постройка от стъкло и бетон, в която нищо не напомняше за домашен уют.
– Това е – промълви Ким едновременно нервно и въодушевено.
Спря колата пред бетонно стълбище, водещо към метална входна врата. Двамата излязоха от автомобила, изкачиха стълбите и се канеха да почукат, но в този миг вратата се отвори. Мъжът, който ги посрещна, беше нисък и набит, с бледа кожа, оредяваща посивяла коса и присвити очи. Носеше черни дънки, черна тениска и спортно сако от мръснобял лен. Държеше ниска чаша от плътно стъкло, в която имаше някаква прозрачна напитка. На Гърни му заприлича на продуцент на порнофилми.
– Ей, приятно ми е да те видя – подхвърли мъжът на Ким с топлотата на сънлив отровен гущер. После се вгледа в Гърни и разтегли устни в безизразна усмивка. – Вие трябва да сте прословутият ѝ съветник, детективът. За мен е удоволствие. Заповядайте.
Направи крачка назад и махна с чаша към вътрешността на къщата. След това присви очи срещу сивото небе:
– Противно време, а?
Отвътре домът му беше издържан в същия агресивен, модерен и ъгловат стил, както и отвън. Основните материали бяха кожа, метал и стъкло; цветовете бяха студени; подът – от бял дъб.