Ким примигна и преглътна.
– И... „Сираци на убийствата“... получава палец нагоре?
– Ооо, да, голям палец, много нагоре!
Ким се опита да зададе още някакъв въпрос, но Гец я прекъсна и продължи собствената си мисъл:
– Много нагоре! Което за мен лично е голямо удовлетворение. Това е карма, пълен кръг! Защото някога именно отразяването на убийствата на Добрия пастир изстреля РАМ Нюз на върха – там, където ни е мястото. Идеята да се върнем отново към този случай, точно десет години по-късно – тя носи съвършените вибрации. Усещам го с костите си! Сега какво ще кажете за един фантастичен обяд?
Сякаш по сигнал отново се появи Клаудия, която крепеше в ръцете си голям поднос. Остави го на масата. Оформената ѝ на бодлички коса, която Гърни в началото бе взел за черна, всъщност беше тъмносиня, забеляза той сега. Една идея по-тъмна от очите ѝ, които за миг срещнаха неговите с обезпокоителна прямота. Съмняваше се, че има и осемнайсет. Момичето направи пирует с ролерите, после плавно прекоси стаята и след като им хвърли поглед през рамо, изчезна за пореден път.
На подноса имаше три чинии. Във всяка от тях грижливо и изтънчено бяха подредени парчета суши с прекрасни цветове и сложни, объркващи форми. Гърни не разпознаваше никой от използваните продукти. Същото очевидно важеше и за Ким, която разглеждаше с тревога изложените пред тях произведения на изкуството.
– Още един шедьовър на Тоширо – заяви Гец.
– Кой е Тоширо? – запита Ким.
Очите на Гец проблеснаха:
– Наградата, която отмъкнах от един популярен ресторант за суши в града.
След тези думи той взе от най-близката чиния едно от ярките малки парчета и го пъхна в устата си.
Гърни последва примера му. Вкусът беше непознат, но неочаквано добър.
Ким, която сякаш събираше смелост, също опита от сушито и видимо се отпусна, след като го сдъвка.
– Прекрасно – каза тя. – Значи сега той е личният ви готвач?
– Да, една от наградите.
– Сигурно сте много добър в онова, което правите – отбеляза Гърни.
– Много ме бива да разпознавам на какво ще откликнат хората. – После замълча за миг и добави, като че тази идея току-що му беше хрумнала: – Моят талант е способността да разпознавам таланта.
Гърни кимна учтиво, заинтригуван от безсрамното себелюбие на този човек.
Ким пък гореше от нетърпение да върне разговора отново към „Сираците“:
– Чудех се... дали от това ваше проучване с „Излъчи или хвърли“ сте научили нещо, което трябва да взема под внимание при останалите интервюта.
Той я изгледа проницателно:
– Просто продължавай да ги правиш по този начин. Ти притежаваш естествена невинност, която работи в твоя полза. Недей да го мислиш твърде много. Това е засега. В дългосрочен план подушвам възможност за продължение, както и за друг проект, свързан с този. Концепцията на „Сираците“ има голяма притегателна сила от емоционална гледна точка. Разполага с потенциала да стигне много по-далеч от семействата на шестте жертви на Добрия пастир. Лесно може да се прехвърли към семействата на други жертви на убийство. Това е естествен франчайз, може би ще успеем да го разработим. Но тук има и още една идея – идеята за неразрешения случай. В момента имаме и двете неща, в пакет. Уловила си болката на семействата, нали? Освен това имаш и избягал убиец, липса на окончателно разрешение. Затова си мисля, че когато „Сираците“ се изчерпи, можем да сменим фокуса. Представям си продължението – „Когато няма справедливост“ – ново шоу, в което тежестта пада върху несправедливостта в неприключените случаи. Несправедливостта, която остава.
Гец се облегна назад и се загледа в Ким, която възприемаше идеята. Не изглеждаше особено уверена.
– Би могло да... да се получи... предполагам.
Гец се приведе към нея:
– Слушай, знам върху какво си се съсредоточила ти – емоционалната страна, болката, страданието, загубата. Но тук става дума единствено за намиране на баланса. В първия сезон акцентът ще е върху болката и загубата. Във втория ще наблегнем на неразкритите престъпления. А току-що ми хрумна нещо съвсем ново. Ей-така ми дойде, от въздуха, докато гледах него. – При тези думи кимна към Гърни, а в очите му проблесна откривателско пламъче.
– Чуй това! Всъщност в момента само си мисля на глас, но... Какво ще кажете вие двамата да се превърнете в най-популярния екип риалити водещи в цяла Америка?