Ким примига, едновременно въодушевена и озадачена.
Гец продължи да развива идеята си:
– Виждам естествена драматична химия тук. Сочен междуличностен конфликт. Емоционалното момиче, което се интересува само от жертвите и мъката им и което не може да се измъкне от изтъканото от любов и омраза партньорство с ченгето със стоманен поглед, чиято едничка цел е да арестува убиеца и да приключи случая. В това има живот! Наистина е интуитивно!
1 Асинхронно радиопредаване на аудио- или видеофайлове, излъчвано по интернет. – б. пр.
Глава 9
Един сдържан сирак
– За какво мислиш? – попита Ким и нервно погледна към Гърни, докато регулираше отново скоростта на чистачките.
Тъкмо бяха прекосили пешеходната пътека, водеща към язовира „Ашокан“, и се насочваха на юг към Стоун Ридж. Беше малко след два часа. И следобед времето се бе задържало мрачно и периодично падаше мъгла.
Тъй като той не отговори, Ким добави:
– Много си навъсен.
– Докато слушах деловия ти партньор, си припомних как навремето РАМ представи случая на Добрия пастир. Сигурен съм, че нямаш представа за това. Едва ли си гледала много телевизионни новини, когато си била на тринайсет.
Тя примига и се вторачи в мокрия път:
– И как са го представили?
– Суперемоционални репортажи, внушаващи страх, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично. Непрекъснато измисляха различни имена на стрелеца – „Лудия нападател на мерцедеси“, „Полунощния луд“, „Убиеца в полунощ“. После той изпрати до медиите манифеста си, подписан с „Добрия пастир“, и те започнаха да го наричат по този начин.
РАМ съсредоточиха цялото си внимание върху посланието против алчността в манифеста и започнаха да тръбят, че нападенията са началото на някаква революция – социалистическа партизанска кампания против Америка, против капитализма. Беше наистина откачено. По двайсет и четири часа на ден така наречените им експерти, онези „говорещи глави“, дрънкаха неуморно за ужасяващите възможни сценарии, за нещата, които биха могли да се случат, за конспирациите, които може би са причина за ставащото. Канеха „консултанти по сигурността“, които тръбяха, че е дошло време всеки американец да се въоръжи – оръжие в къщата, в колата, в джоба ти. Че е дошло времето да спрем да глезим антиамериканските престъпници, че е крайно време да се отнемат „правата на престъпниците“. Дори след като убийствата престанаха, от РАМ не спряха. Продължиха да говорят за класовата борба, която просто била минала в нелегалност, но със сигурност щяла да избухне отново, по още по-ужасен начин. Продължиха да бият барабана в този дух още година и половина. Крайната им цел беше ясна: да предизвикат възможно най-много гняв и паника в името на по-високия рейтинг и приходите от реклама. Тъжното е, че сработи. Начинът, по който от РАМ отразиха случая с Добрия пастир, създаде ужасния модел, по който се правят кабелните новини днес: безсмислени спорове, раздухване на конфликта, противни конспиративни теории, възхвала на насилието и гневни обяснения за всичко. А Руди Гец като че ли с удоволствие си приписва заслуга.
Ким здраво стискаше волана:
– Следователно казваш, че не би трябвало да се занимавам с човек като него, така ли?
– Не твърдя за Гец нищо, което да не е станало очевидно по време на срещата ни с него.
– Ако беше на мое място, как би постъпил?
– Достатъчно си умна, за да си наясно, че този въпрос е безсмислен.
– Не, не е. Просто си представи, че се намираш в моята ситуация.
– Питаш ме какво решение бих взел, ако не бях аз – с моя произход и опит, моите чувства, мисли, семейството ми, приоритетите ми, живота ми. Не разбираш ли? Няма начин да попадна в твоята позиция с моя живот. В това няма никакъв смисъл.
Тя примигна отново, очевидно объркана:
– На какво толкова се ядосваш?
Този въпрос го изненада. Права беше. Той наистина беше ядосан.
Би било лесно да отговори, че аморални влечуги като Гец го изпълват с гняв, че преобразяването на новинарските емисии от сравнително безвредни средства за информация в цинични подстрекатели на поляризацията го ядосва, че превръщането на убийството в „риалити забавление“ го вбесява. Гърни обаче познаваше себе си достатъчно добре и беше наясно, че външните причини за гнева му често се явяват оправдания за онези вътре в него.
Някога един мъдър човек му беше казал: „Гневът е като шамандура на повърхността на вода. Онова, което смяташ, че те е ядосало, е само върхът. Трябва да проследиш веригата чак до долу, за да видиш към какво е прикрепена, какво я задържа там, където е.“