Реши да проследи веригата и се обърна към Ким:
– Защо ме взе със себе си на тази среща?
– Вече ти обясних.
– Имаш предвид, че съм бил там, за да те наглеждам? Да наблюдавам?
– И да споделиш мнението си за видяното и за това как съм се справила.
– Не мога да преценя това, без да знам каква е била целта ти.
– Нямах определена цел.
– Наистина ли?
Тя се извърна към него:
– Лъжкиня ли ме наричаш?
– Внимавай в пътя! – тонът му беше строг, бащински.
След като Ким отново насочи поглед към шосето, той продължи:
– Как така Руди Гец не знае, че си ме наела само за един ден? Защо смята, че имам по-голямо участие в този проект, отколкото имам в действителност?
– Нямам представа. Не съм казвала нищо подобно! – после стисна устни.
На Гърни му се стори, че с усилие се сдържа да не заплаче.
– Искам да знам цялата история. Искам да разбера защо съм тук – заяви той тихо и спокойно.
Тя кимна едва забележимо, но изтече поне още минута, преди да отговори:
– След като дипломният ми ръководител даде предложението ми и пилотните интервюта на Гец, нещата започнаха да се случват страшно бързо. Никога не съм си и представяла, че наистина ще купи проекта ми. И когато го направи, аз изпаднах в паника. Предлагаше ми се такава невероятна възможност и аз не исках да ми я отнемат. Помислих си – да предположим, че хората от РАМ изведнъж се пробудят и си кажат: „Това е просто една двайсет и три годишна хлапачка. Какво знае тя за убийствата? Какво разбира изобщо?“. С Кони бяхме на мнение, че ако участва и човек с истински опит, експерт в реалния живот, това ще придаде солидност и сериозност на проекта. И двете се сетихме за теб. Кони заяви, че никой не знае за убийствата повече от теб, а пък статията, която ти е посветила, те е направила известен. Следователно би бил идеален.
– Показа ли статията на Гец?
– Вчера се обадих да му съобщя, че си се съгласил да ми помогнеш. Мисля, че споменах и за нея.
– А Роби Мийс?
– Какво за него?
– Надяваше ли се да ти помогна да се справиш и с него?
– Може би. Може би съм по-уплашена от него, отколкото признавам.
Дългогодишният опит на Гърни в полицията го беше научил, че измамата може да бъде поднесена в най-различни опаковки – някои изкусни и красиви, други направени набързо и немарливо; истината обаче беше свързана с откритост и пестеливост. Независимо колко сложни са обстоятелствата в живота, истината обикновено е съвсем проста. Сега той долови тази простота в тона на Ким и това го накара да се усмихне.
– И така, значи аз се явявам твой консултант – експерт по убийствата; прословут детектив; човек, който придава тежест на проекта; ко-водещ на риалити предаване и личен телохранител срещу преследвача ти. Нещо друго?
Тя се поколеба:
– Така или иначе, вече се разкри каква манипулативна идиотка съм, затова ще призная и една друга надежда. Мислех си, че присъствието ти на следващата среща – тази с Лари Стърн, към когото пътуваме, – все пак ще го убеди да участва.
– И защо?
– Това ще прозвучи наистина пресметливо и непочтено от моя страна. Реших, че тъй като си известен детектив от отдел „Убийства“, той може да помисли, че преследването на убиеца е било подновено. А ако събудя надеждата му за залавянето на извършителя, може и да се съгласи да се включи.
– Значи, освен всичко останало, трябва да играя ролята на специалист по студени досиета, който е по петите на Добрия пастир?
Тя въздъхна:
– Глупаво е, нали?
Гърни не бързаше да отговори, а тя не настоя.
В плътните облаци някъде над главите им прозвуча ритмичният шум от перките на хеликоптер. Усили се, после отслабна и накрая напълно изчезна.
За разлика от помпозните орли на входа на Руди Гец, алеята към дома на Лари Стърн бе обозначена с обикновена пощенска кутия. Влизаше се през портал в ниската каменна ограда. Самата къща, типична за областта каменна постройка от осемнайсети век, бе разположена на около шейсет метра навътре в имота, в края на обикновена провинциална поляна. Ким паркира маздата си пред отделената постройка на гаража.
Когато стигнаха къщата, входната врата вече беше отворена. Застаналият на прага мъж беше със средна височина и нормално телосложение, вероятно на около 38-42 години. Носеше риза с къси ръкави, измачкана жилетка, свободни панталони и скъпи на вид мокасини – всичките в различни оттенъци на жълтокафявото. Косата му също бе светлокестенява.