Гърни си припомни прочетеното в синята папка на Ким. Според информацията там Лари Стърн, също като баща си (който бе станал жертва на убийство и чиято практика бе поел синът) беше известен и уважаван зъболекар.
– Ким – произнесе Стърн с усмивка, – приятно ми е да те видя отново. А това трябва да е детектив Гърни?
– Пенсионер съм – натърти Гърни.
Стърн кимна любезно, сякаш доволен от направеното уточнение.
– Влезте, ще използваме тази стая тук – докато говореше, той ги отведе в светла всекидневна с естествен паркет и изискана старинна мебелировка.
– Не бих желал да прозвучи грубо, Ким, но днес не разполагам с много време, така че се надявам веднага да минем на въпроса.
Настаниха се в три големи фотьойла, разположени около кръгъл килим пред облицована с камъни камина. Неугасналата още жарава приятно затопляше помещението.
– Знам какво е мнението ви за РАМ Нюз – произнесе Ким много сериозно и искрено, – но ми се стори, че е важно още веднъж да обсъдим възраженията ви.
Стърн се усмихна търпеливо и каза, сякаш се обръщаше към дете:
– Винаги съм готов да те изслушам. Надявам се, че и ти имаш желание да се вслушаш в думите ми.
Мекият му тон напомни на Гърни за някого, но той не можа да се сети за кого точно.
– Разбира се – отвърна Ким, но не звучеше убедително.
Стърн се приведе леко напред. Целият излъчваше учтиво внимание:
– Започни първа.
– Добре. Първо, аз лично ще отговарям за оформянето на проекта и стила на предаването. Следователно няма да си имате работа с някаква безлична медийна корпорация. Аз ще провеждам интервютата и ще задавам въпросите. Второ, децата на жертвите – все хора като вас – ще предоставят деветдесет и пет процента от съдържанието. Вашите отговори на въпросите ми са най-важното. Основната част на предаванията ще бъде изградена от вашите собствени думи. Трето, аз самата не се интересувам лично от нищо друго освен от истината, от действителните последици на едно убийство за семейството на жертвата. Четвърто, от РАМ Нюз може и да си имат някаква тяхна, корпоративна програма и цел, но в случая те са само средството, информационният канал. Те са посредник. Вие сте самото съобщение.
Стърн се усмихна, все така търпеливо:
– Много си красноречива, Ким. Въпреки това не успя да разсееш притесненията ми. Ще използвам твоя подход с номерирането, за да изложа собствената си гледна точка. Първо, РАМ не е добра организация. Тя е истинско олицетворение на всичко сбъркано в днешните медии. Превърнала се е в мегафон, в изразител на най-грозните и разколнически настроения в обществото. Величае агресията и превръща невежеството в добродетел. Ти може и да държиш да представиш истината, но за тях това не е приоритет. Второ, техният опит в манипулирането на хора като теб е далеч по-голям от твоя в справянето с хора като тях. Не разполагаш с реален шанс да запазиш контрол върху предаването си. Знам, че молиш участниците да подпишат договори за пълни права лично с теб, но не се чуди, ако от РАМ успеят да ги заобиколят. Трето, дори телевизията да няма някаква отвратителна цел, пак бих те посъветвал да преустановиш проекта си. Разполагаш с интересни идеи и предпоставки, но също така и с потенциалната възможност да причиниш огромна болка. Цената на проекта ти надминава печалбата. Намеренията ти са добри, но добрите намерения могат да предизвикат страдание, особено когато изнасяш публично нечии лични чувства. Четвърто, след всичките тези години личният ми опит си остава ярко доказателство за всичко, което казвам в момента. Споменах за това и преди, Ким, но може би трябва да говоря по-конкретно. Преди деветнайсет години, когато учех за зъболекар, мой близък приятел от друг университет беше убит. Помня начина, по който медиите отразиха убийството му – всичко беше истерично, плитко, евтино и безкрайно противно. Както и съвсем типично. Тъжният факт е, че медийният бизнес е воден от скрити мотиви и в резултат се произвеждат истински боклуци. Пазарът за тези боклуци е много по-голям от пазара за смислени, интелигентни коментари. Просто такава е природата на бизнеса, както и на публиката. „Основи на медийната икономика“.
Той и Ким още няколко пъти вземаха думата, като всеки повтаряше вече изразеното си мнение. Макар да не стигаха до съгласие, нямаше остро противопоставяне, защото и двамата се държаха сърдечно и любезно. Разговорът приключи, когато Стърн си погледна часовника и се извини, че не разполага с повече време.