– Така мисля. И какви оръжия продаваш?
– Необикновени. И трябва винаги да съм сигурен, че съм подбрал най-подходящото за съответния човек. Държа това да е пределно ясно. Ако искаш шибан „Глок“, върви в шибания „Уолмарт“! Това е философията ми за огнестрелните оръжия и изобщо не се срамувам от нея – акцентът отново се прокрадваше в гласа му. – От друга страна, ако искаш картечница „Викерс“ от Втората световна война, неработеща, но снабдена с противовъздушна стойка, може и да се разберем, стига и ти да си човек с хоби като мен.
Гърни се завъртя лениво на пейката, така че да гледа към кафеникавата вода в блатото. Прозина се и се протегна, след което се усмихна на Клинтър:
– Е, кажи ми, знаеш ли изобщо нещо за Добрия пастир, както смята Ким? Или това са само глупости и измишльотини?
Мъжът дълго го гледа, преди да отговори:
– Измишльотина ли е, че всички коли бяха черни? Или това, че две от жертвите са посещавали една и съща гимназия в Бруклин? Измишльотина ли е, че репортажите за убийствата на Добрия пастир утроиха рейтинга и печалбите на РАМ Нюз? Или пък, че от ФБР издигнаха истинска стена на мълчание около случая?
Гърни вдигна ръце, за да покаже объркването си:
– И до какво води всичко това?
– Зло, господин Гърни. На дъното на този случай лежи невероятно зло.
Ръцете му стискаха и отпускаха тренажорите, стискаха и отпускаха толкова бързо, че движенията изглеждаха почти конвулсивни.
– Между другото, знаете ли, че на света има откаченяци, които получават оргазъм, докато гледат филми с автомобилни катастрофи? Знаехте ли го?
– Мисля, че през деветдесетте години някой направи филм за това... Но не смяташ, че това има нещо общо с Добрия пастир... нали?
– Не смятам нищо. Просто имам въпроси. Много въпроси. Дали манифестът не е бил само опаковка на някаква друга бомба – подарък за Коледа, поставен във великденска кутия? Дали нашият Клайд си е имал и Бони в колата? Възможно ли е ключът за всичко да се крие в шестте пластмасови животинки от Ноевия ковчег? Има ли някакви тайни връзки между жертвите, на които още никой не е обърнал внимание? Дали богатството ги е превърнало в мишени, или пък начинът, по който са забогатели? Ето това определено е интересен въпрос, не сте ли съгласен?
Той намигна на Гърни. Пределно ясно бе, че не очаква отговор. Беше влязъл в някаква своя си риторична въртележка:
– Толкова много въпроси. Ами ако „пастирът“ е всъщност „пастирка“, съвсем истинска Бони... луда кучка, набрала на богатите?
Замълча. Единственият звук в настъпилата зловеща тишина беше регулярното скърцане на пружините в уредите, които стискаше.
– Ръцете ти сигурно са много силни – отбеляза Гърни.
Клинтър се ухили свирепо:
– Миналия път, когато срещнах Добрия пастир, бях ужасно, срамно, трагично неподготвен. Следващия път няма да е така!
За миг Гърни си припомни кулминационната сцена от „Моби Дик“. Ахав, който стиска харпуна с две ръце и го забива в гърба на кита. А после Ахав и китът, вплетени един в друг, изчезват завинаги в океанските дълбини.
1 ПТСР – Посттравматично стресово разстройство – б. пр.
2 Humvee – на англ.: High Mobility Multipurpose Wheeled Vehicle – Високопроходима многоцелева колесна машина. Американски високопроходим военен джип. – б. пр.
Глава 13
Серийно клане
След като се отдалечи на няколко километра от странния двор на Клинтър – от реалните или измислени пепелянки, от заблатения ров, от скелета пазач – Гърни спря на една отбивка край пътя. Намираше се близо до върха на неголямо възвишение, откъдето се откриваше гледка към северния край на езерото Каюга, яркосиньо като небето отгоре.
Извади телефона, набра номера на Джак Хардуик и се свърза с гласовата му поща.
– Хей, Джак, имам въпроси. Току-що разговарях с господин Клинтър. Необходима ми е гледната ти точка за едно-две неща. Обади ми се. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Благодаря.
После звънна на Ким.
– Дейв?
– Здрасти. Намирам се в твоя район, проверявам някои неща. Реших, че е логично да си поприказвам с Роби Мийс. Имаш ли адреса и телефонния му номер?
– Какво... Защо искаш да говориш с него?
– Има ли причина да не искаш да го правя?